Всъщност най-важната причина за стабилността на свръхтежките ядра е тяхната слоеста "атомнообразна" структура. Когато споменах за N=184, това е затворен неутронен слой, аналог на затворените електронни слоеве при благородните газове. При 184 енергията на слоестата структура от към неутроните е отрицателна (минимум), ако мръднеш вляво или дясно от N=184 започва да расте и става положителна (т.е. отблъсвкащ ефект и нестабилност).

Има предсказания, че 184 може би е последният затворен неутронен слой. Следващият е 228 или нещо такова. Действиетлно, когато неутронното число клони към 226 и нагоре енергията на слоестата структура отново започва да спада, но ядра с 228 неутрона и повече, вече са системи с положителна Ферми енергия, и там континиума влиза в действие.

Т.е. по-скоро не биха били клъстерни структури, а вид мулти-нуклонни резонанси, защото тяхната енергия е в континиума.

п.п. Неутронно-богатата материя е все още неизследвана територия.

Редактирано от Calderone. на 01.06.10 18:58.