А защо това да са спекулации? Не е ли много по-логично да предположим, че всичко, което се постига в лабораториите, би трябвало да е вече "постигнато" и в природата - някъде, където естествените условия са аналогични на тези, които вие изкуствено създавате за съответния експеримент.

За сега са само спекулации, понеже всичко кето знаем за процесите около N=184 е теория базирана на екстраполации. Едва сега, когато се правят експерименти там, вече има яснота, че това не са само екстраполации. Например, преди време се спореше дали стабилизацията става при N=172 или N=184. Под стабилизация се разбира максимум на енергията от слоестата квантова структура на ядрото. И имаше две предсказания за този максимум, или 172, или 184. Експериментите показват, че при 172 няма максимум и че се наблюдава рязко покачване в посока 184. Затова и следващите експерименти ще се целят в Z=120 и N=184. Преди 15 години, никой не си е мислил, че дори 114-ти елемент го има, а сега говорим за 120.

Как мислиш, дали е възможно например тъмната материя да е с такава структура? Тоест, да е съставена от някакви такива свръхтежки, но и... свръхстабилни елементи и точно на тяхната стабилност да се дължи това, че тази материя не участва в електромагнитни взаимодействия?

Това, което се твърди е, че свръхтежките елементи могат да се синтезират в условия на неутронни звезди. Физически има услоевия за това, а експериментите при 117 и 118, показват, че тези елементи не са просто теоретично предсказание. Тях ги има, те са реалност. И след като са реалност, нищо чудно, те да са част от барионната компонента на тъмната материя. Проблемът е, че все пак те не са баш стабилни елементи. Имат краен период на полуразпад, но ние едва сега започваме да ги измерваме, и да знаем какви са.

Както написах, най-големият "шок" ще дойде от представата ни за атом и атомна структура, която сме учили. Ако погледнеш Менделеевата таблица виждаш, че елементите са подредени в групи. Металите в едни групи, благордните газове в други. Всичко е подредено и добре определено. При свръхтежките елементи картината е друга, и прилича повече на madness. Например, знае се, че в природата има течен метал: Живак.
Но какво да кажем за хибридно състояние: хем да е метал, хем да е благорден газ.
Металът е силно реагиращ, а благородния газ изобщо не реагира. Как така и двете се появяват едновременно?
Един от елементите близо до 117 има точно такова поведение, което първоначално е объркало физиците до такава степен, че те са считали, че става дума за два елемента. Но се оказало, че става дума за един атом на един елемент.
Какво е поведението на елементи, като 120 и нагоре, никой няма идея, защото моделите на атома, които знаем там трябва да са други.

Вкрайна сметка излиза, че онова, което сме учили като модел на Бор, водородо-подобни атоми, дори за много електронните атоми ще се окаже много малко знание за атома.
И така, ако някой те попита "какво е атом"? Отговорът ще бъде: "Зависи. За каква атомна маса става дума?".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Calderone. на 19.04.10 18:42.