"В случая липсата на реални аргументи случайно съвпада със спора с Гери. И да не съвпадаше, пак щеше да е аргументация с измислици."
Гери, тук - в този клуб - всеки, който изкаже някакво мнение, противоречащо на СТО или ОТО, си навлича подигравки, обвинения в липса на "аргументация", в измислици и т.н. И въобще, такъв човек се третира като глупак, който не може да схване за какво става дума в тези теории, и отношението към него е по правило презрително от страна на релативистите.
Ето обаче един откъс от постинг на st_jordan:
"Редица изтъкнати съвременници на Айнщайн, между които и Ръдърфорд, не признаха теорията на относителността до края на живота си. Сред най-знаменитите критици на теорията на относителността са имената на А. Пуанкаре, Е. Мах, К. Циолковски, Н. Жуковски, Н. Тесла, Дж. Лармор, А. Абрахам; Нобеловите лауреати Дж. Дж. Томсън, Х. Лоренц, Ф. Ленард, А. Майкелсън, В. Вин, В. Освалд, А. Гулстранд, Ф. Соди, И. Щарк, Е. Макмилън, Х. Юкава, П. Дирак и много други физици-теоретици и експериментатори, математици и философи."
Та въпросът ми е: и тези ли безспорно авторитетни личности не са имали никакви "реални аргументи"? И те ли са прибягвали към " аргументация с измислици" И те ли са били... глупаци, неспособни да схванат идеите на Айнщайн? Или все пак са имали някакви основания в критиките си?
|