Напразни страхове са това, и както казах, по следните причини:

"За сега е известно, че отрицателните пи-мезони се разпадат на електрон и антинеутрино, а в повечето случаи се привличат от ядрата и заловени от тях, предизвикват мощни ядрени екслозии и превръщания,"

От някъде трябва да се вземат тези пи-мезони, че и ядра да се вземат, само дето няма от къде. За образуването на тези пи-мезони може да отиде част от енергията на снопа (при сблъсък), при разпадането им ще се отдели пак толкова, но точно това е идеята и това се случва при сблъсъците в детекторите. 7 тераелектрон-волта в началните протони се преобразуват в седем тераелектрон-волта енергия на парчетата след сблъсъка.

"От своя страна неутронът се разпада на протон, електрон и антинеутрино, а при захващане на електрон от протон (Ка-захващане) се създава неутрон и се излъчва неутрино."

Tочно така би се държал получен след сблъсъка свободен неутрон. Но енергията която ще породи ще е толкова колкото енергията която го е породила. Но малко по-нататък предполагаш, че те ще се изпонасвързват с протоните на деутерии, тритий и не знам какво още, значи не са свободни и няма да се разпадат :)

"От тези примери и натрупания в областта експериментален материал е естествено да се предположи, че електрон със строго определена енергия може да се свърже на ядрена орбита, увеличавайки енергията си до пи-мезон „квантите” на Юкава (мезони),"

Тц. Електронът е лептон, пи-мезонът е барион, няма начин електрон да се превърне в пи-мезон, колкото и да му увеличаваш енергията. Лептони са мю-мезоните, ама електрон и в мю-мезон не може да се превърне, няма такава реакция. Няма такъв натрупан експериментален материал.


"...при което се ражда двойката неутрино-антинеутрино, и след излъчване на неутриното се създава предсказаната от Ръдърфорд система неутрон – протон, електрон и антинеутрино."

Това е някаква градска легенда. "Предсказаната" система е представлявала йонизиран атом на деутерий, с какъвто Ръдърфорд масово е работел, Неутриното (и антинеутриното_ не са били известни по негово време, така че той няма отношение към тях. Антинеутриното веднага напуска подобна система и също няма отношение към нея. Но първо отнякъде трябва да се появят неутрони, че и някой да ги задържи на пътя на протоните и да намали тази енергия на порядъци, за да се съединят.


"От своя страна неутронът, чието електрическо поле практически е нула, ще влиза в реакция със заобикалящите го протони, при което е възможно създаването на деутерий, тритий, хелий и пр., - термоядрени реакции,"

Мда, колко било лесно да се прави термоядрен синтез :) Забравяш, че енергията на снопа е много по-голяма от енергията на връзка в кое да е ядро, такъв сноп ще разбие всяко ядро, а няма да го създава. Като начало, трябвало да досега да се плашиш от всичките съществуващи ускорители, защото енергията нужна за такъв термоядрен синтез много отдавна е надхвърлена в тях, тука нищо ново няма да се добави в тази насока. Както и да е, енергията отделена за всичките тези хипотетични реакции няма да надхвърля енергията на снопа. Ако ги има, детекторите ще ги покажат.


"От дадения кратък обзор се стига до извода, че ако в протонния сноп се „промъкнат” електрони, те ще се ускоряват в противоположни на протоните посоки и при сблъсъци ще се раждат пи-мезони и неутрони, "

И да се промъкнат електрони (а те в началото се промъкват със страшна сила, при началното формиране на протонният сноп, щото знаеш, голи протони в природата няма, все са облечени поне с един електрон), траекторията им в магнитното поле на ускорителя се определя от тяхната маса и скорост, което моментално ще ги изхвърли в стената на ускорителя при поле, разчетено да върти частици с маса на протоните (при това със съответните релативистски поправки :). И това става още в инжекторния ускорител, не в основния пръстен.


"Например при n = 2, енергията на „ядрения” електрон съвпада до четвъртия знак с известната от опита енергия на отрицателния пи-мезон (139,54 MeV ). Следващите ядрени състояния откриват и съвпадат съвсем точно с енергиите на известни от опита мезони. Ако намеря време ще дам точните изчисления, но вече съм убеден, че в нашите редици няма истински ядрен физик. Именно за тази цел – проверка - беше „подхвърлено” биквадратното уравнение. "

Кой ядрен физик ще си губи времето с някакви невъзможни (доказано в практиката) превръщания на електрон в мезон? Нагласьовщина е това :)

"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."