Ще се опитам да представя разсъжденията си до момента.
Можем да класифицираме защитата в орбита (щита) в две категории:

А) По вида на щита

1. Цял непрекъснат плътен щит.
Това всъщност са платната, за които говориш. От своя страна действието им може да се дължи на частично отразяване или частична абсорбция на част от спектъра. Могат да варират в размера си, но като цяло е добре да се движат, за да може хвърляната от тях полусянка да мени положението си постоянно и да не се застраши озонообразуването, за което е необходимо УВ-лъчение или пък да страдат растенията от намалена фотосинтеза, или пък дори да се създадат локални климатични промени с неясен резултат.

2. Щит от прекъсната нехомогенна диференцирана среда (не можах да измисля по-подходящо наименоване).
Това всъщност е облак от микро- или макрочастици, влакна, полимерна пяна и каквото друго се сетим. С вариране на размера им, може да се предизвика селективно отражение на част от спектъра. Предимствата ще са, че няма да се създават повреди от метеоритните потоци, лесно ще се разпръскват на големи площи и плътността на сянката им може да се регулира от концентрацията на частиците.

3. Молекулен щит.
Пак е облак, но не от частици, а от молекули, абсорбиращи определена област от спектъра. За да не се разпръсне и разреди до безкрайност във вакуума, облака трябва да е от големи молекули, с голям брой атоми, така че вибрацията им взаимно да се уравновесява и като цяло молекулата да не извършва топлинно движение. Това не знам дали е възможно ... просто ми хрумна. Ако е възможно, предимството ще е голямо, защото молекулата може да се подбере така, че да абсорбира точно определена ивица от спектъра, като за целта май ще е по-добре да е след видимата област, т.е. близката инфрачервена.

Б) По спектъра на обсорбция/отражение

Като се разгледа спектъра на достигащото повърхността лъчение се вижда, че освен видимата област, голяма част от това лъчение е УВ и близката инфрачервена област. Ясно е, че ако щита филтрира във видимата област, то това няма да е съвсем добре за фотосинтезата. Ако филтрира под 240 нм, пак няма да е добре за образуването на озона. Ако пък филтрира между 240 и видимата, може пък да се развият неконтролируемо инфекции по земята, понеже няма да го има бактерицидното действие на слънчевото греене.
Най-безопасно според мен е да се борави с близката инфрачервена област. Има органични вещества, на които абсорбционният им максимум (1000-1400нм) е именно в близката ИЧ. Но проблема е, че веществото трябва да е толкова фино диспергирано, че частиците да са примерно под няколко десетки нанометра (за да не отразяват УВ-то), което отговаря на мономолекулно състояние, димер или дори и тример.

Но в краен случай може да се рискува и да се опита временно да се филтрира УВ-то между 240 и 400нм. Обаче, понеже абсорбционните криви на кое и да е вещество имат форма на камбана, то няма как абсорбирането да спре рязко в границите 240-400, а ще премине малко и извън тези граници. А подминавайки 400 нм, то отенъка на небето може малко да пожълтее и комбинирайки се жълто със синьо ще го виждаме зеленикаво. Е, всичко зависи от степента с която ще филтрираме де. :)

Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.