Добър вариант е платно (примерно от полиетилен) с тънък отразяващ метален слой опънато в точката на Лагранж L1. Използуването на метален слой (в случая работещ на отражение) дава равномерно намаляване на целият спектър. Разбира се, има варианти бол в тая насока.

Смятах навремето, че такова платно с диаметър около 600 км осигурява 0.7% по-ниска слънчева радиация, ако диаметърът е 1800 км намаляването на радиацията вече е 6.7%. При това никъде върху земната повърхност няма пълна сянка от него. Получава се много приемлив градиент, с по-голямо пазене в екваториалните райони.

Такива платна с диаметър над 6000 км вече трябва да са полупропускливи, и от това се определя колко намаляват радиацията. И там нещата са по-дебели, щото вече се разходва много материал.

За случая с намаляване на радиацията 6.7% разходът на метал за покритието (алуминий, 200 нанометра) е около 5 милиона тона :)

Проблемите:
- точката L1 не е устойчива, т.е. трябва периодически (около веднъж на месец, 26 дена) платното да се побутва, демек трябва активна система която да се грижи за това.
- рискът от частични разкъсвания от метеорити, но с това може да се бориме с подходящо секциониране.
- съвременната техника много яко ще се озори да качи толкова тежка конструкция горе, не виждам как ще стане за десет години. Дори горе да се направи производство, повечето от суровината като че ли трябва да се качва от земята. Но не знам, аз го смятах за класически материали, може да има по-удачна технология.

Помътняването на полимера в резултат на бомбардировката от слънчевият вятър само е от полза за каузата в случая, макар че ще увеличи поглъщането в самото платно.

Друг вариант - по-малки такива платна на орбити близки до геостационарните, за да пазят само определени участъци от повърността на земята. Там проблеми с устойчивостта няма, ако всичко се сметне както трябва.