Следното е безсмислено да повтаряш защото е тривиално и не доказва тезата ти:

“Хайде, върни се и прочети по-назад. Винаги съм твърдял че ЛТ са непротиворечив математически инструмент. Ако допуснеш валидността му, няма да стигнеш до противоречие, което ти се мъчеше да направиш.”

Тривиално е да констатираш, че щом x, t след прилагане на x’ = beta(x + vt), t’ = beta(t’ + vx’) дават определени x’, t’, то същите тези x’, t’ “връщат” изходните x, t чрез обратните трансформации x = beta(x’ – vt’), t = beta(t’ – vx’). Тази тривиална констатация на математическа обратимост не доказва физическата валидност на Лоренцовите трансформации.

“Точно така. Само дето зависи какво точно разбираш под "натурални" координати в две системи. За една е ясно. Но дали за две системи тези "натурални" координати ще са еднакви (както предполагат ГТ)? Трансформациите са предназначени точно да сравняват тези "натурални" дължини в различните инерциални системи. Ако ти се представяш като щъкащ м/у две системи, трабва да си наясно какво става с тебе и твоите "натурални" размери при такива неинерциални игрички. Това че допускаш, че нищо не се променя, е самоограничение на светогледа, но не е доказателство.”

Ти може да си повтаряш до безкрай тезата за двете различни системи, но това няма да я направи по-вярна. Няма никаква физическа причина, която да ти забрани да вземеш две съвършено еднакви системи в покой една с друга и след това точно тези същите две системи да ги приведеш в движение. Така е постъпил и авторът на оригиналната статия от 1905 в параграф #3 там. Ти не искаш да признаеш това, защото то оборва тезата ти за двете различни системи.

Какво са натурални стойности на координатите много ясно съм дефинирал. Това са стойностите, които координатите имат, когато двете еднакви системи са в покой една с друга. Същите стойности трябва да се запазят (за наблюдател в покой с дадената система) когато една от двете системи се приведе в движение спрямо другата. Лоренцовите трансформации представят стойностите на координатите в движещата се система променени, различни от натуралните. Нещо повече, изчисленото чрез тези трансформации неправилно се представя като истината за въпросните стойности, когато тези стойности се оценяват в покой с движещата се система. Това е проблем при използването на Лоренцовите трансформации във физиката – те неправилно изчисляват размерите в подвижната система и затова трябва да се отхвърлят по физични съображения. Докато чисто формално Лоренцовите трансформации са приемливи, то те не вършат никаква работа, когато се прилагат, за да се изчислят истинските размери в подвижната система, т.е. когато се използват да се оцени физическата ситуация там.

“Само че трансформациите сравняват това, което той вижда, с това което вижда друг в друга система. Че двамата виждат едно и също, не е факт. Ако в една система се промени мащабът, това няма да може да се открие със средства вътре в системата.”

Това че наблюдател на брега на морето вижда корабите на хоризонта като точки не означава, че корабите наистина имат размерите на точки. Само едно дете може да твърди, че истинските размери на корабите са така микроскопични както изглеждат от брега. За съжаление, при прилагането на Лоренцовите трансформации СТО приема позицията на такова дете. В СТО се твърди не само че наблюдател в S просто вижда размерите в S’ променени, но че тези размери наистина са променени. Това е проблема.

“Не, ти предполагаш, че резултатът трябва да е еднакъв във всички системи. Това е Petitio principii, защото с това доказяаш че са валидни само ГТ, т.е. резултатът е еднакъв във всички системи. Единственото вярно нещо в твоето съждение е, че резултатът от измерване трябва да се сравнява с резултатът чрез трансформацията към другата система, независимо каква е тя - ЛТ или друга.”

Не е вярно, че предполагам. Това е дадено по условие – за наблюдател в покой със S’ размерите са точно такива, каквито са за наблюдател в покой с S. И забележи, размерите в S’ за наблюдател в покой с S’ са точно същите, каквито са размерите за наблюдател в покой с S, независимо от това дали, съвсем неочаквано за наблюдателя в покой с S’, системата S’ се движи спрямо S или не. Това отговаря и на следните ти въпроси:

“Сега или ми докажи, че след ускорение "натуралните" размери в две системи съвпадат (за да са валидни ГТ), или да продължаваме с ММ. За да не бързаш с изводите си, помисли как се мерят тези "натурални" размери, и какво значи да са "еднакви". И помисли за начина, по който могат да се сравнят мерните единици в двете системи, за да е чиста работата :)”