“В мисления си експеримент ти допускаш (напълно неоснователно) че след ускорение координатната мрежа на новата система трябва да е същата, което означава че трябва да се трансформира с ГТ. Но както казах, напълно неоснователно. Само експериментът може да реши дали е така. Липсват ти физичните причини, сещаш ли се?”
Това е типично мислене на човек възприел неправилната доктрина на СТО.
Вече неведнъж ти казах, когато си в покой с дадена система, големините на координатите в нея винаги са натуралните, независимо дали неизвестни за теб метеори, самолети или цели планети прелитат над главата ти или не. Ти и предметите си остават същите. Това ако наричаш неоснователно приемане здраве му кажи.
Какви по-основателни физични причини от това да наблюдаваш всеки ден (а заедно с теб и милиарди други “изследователи”), че предметите около теб не менят формата си независимо от това че ти си в движение спрямо какви ли не обекти? Какъв по-убедителен физически експеримент от това?
“Никога не съм се опитвал да доказвам ЛТ, допускайки тяхната валидност. Няма да ти показвам постинга, когато ти изведнъж промени темата и почна да се опитваш да търсиш парадокси в ЛТ (очевидно допускайки тяхната валидност). Съвсем нормално е, и така се прави: опит да се опровергае нещо допускайки противното. Само че противоречията които изнамери бяха само в твоите представи. А моята роля беше да ти ги показвам :))”
Напротив. Ти и до този момент считаш Лоренцовите трансформации за валидните трансформации и всичко пречупваш през това какво се получава в резултат на тяхното приложение. Така беше и в случая с оня злощастен пример, който дадох, когато ти като доказателство не само за моята грешка, но и за валидността на Лоренцовите трансформации утвърждаваше, че щом x, t след прилагане на x’ = beta(x + vt), t’ = beta(t’ + vx’) дават определени x’, t’, то същите тези x’, t’ “връщат” изходните x, t чрез обратните трансформации x = beta(x’ – vt’), t = beta(t’ – vx’).
Разбира се, това че щом x, t след прилагане на x’ = beta(x + vt), t’ = beta(t’ + vx’) дават определени x’, t’, то същите тези x’, t’ “връщат” изходните x, t чрез обратните трансформации x = beta(x’ – vt’), t = beta(t’ – vx’) е тривиално. Оспорването на такова тривиално нещо, разбира се, е безсмислено и опитът, който по невнимание направих, съгласно който излезе, че оспорвам такова нещо, също е безсмислен. Аргументът, който давам сега, обаче, няма нищо общо с въпросната грешка, която допуснах по невнимание.
Трябва обаче много ясно да се каже: това че щом x, t след прилагане на x’ = beta(x + vt), t’ = beta(t’ + vx’) дават определени x’, t’, то същите тези x’, t’ “връщат” изходните x, t чрез обратните трансформации x = beta(x’ – vt’), t = beta(t’ – vx’) в никакъв случай не може да се използва за доказване на физическата валидност на Лоренцовите трансформации. Това че, в смисъла на последното изречение, Лоренцовите трансформации са “вътрешно непротиворечиви” съвсем не е доказателство за физичеката им валидност.
Подобен е подходът ти във всички обсъждани случаи – ти приемаш априори валидността на Лоренцовите трансформации и после доказваш валидността на Лоренцовите трансформации чрез малкия трик да демонстрираш тривиалната обратимост между x, t и x’, t’ получени въз основа на x, t.
Остави друго, ами след такава игра с тривиалности ти имаш смелостта да кажеш следното:
“Абсолютно безсмислено е с предположение, че координатната система не се променя след ускорение да се опитваш да ми доказваш, че това е така. Това вече наистина е Petitio principii.”
Разбира се, че горното не е вярно. Това, че наблюдател в покой с дадена система S’ “вижда” натуралните размери на координатите, независимо от това дали неподозирано за него системата S’ се движи или не спрямо други системи не е предположение, а е неоспорим факт. Това се приема като неоспорим факт също и от СТО. Ето защо не е вярно, че аз правя предположение за верността на нещо, чиято валидност после доказвам. Напротив, аз сравнявам резултат получен чрез Лоренцови трансформации с нещо, което е неоспорим факт. Това е едно напълно легитимно логическо действие и съвсем не е petitio principii.
|