Никак не ти се сърдя. Напротив, благодаря ти за коментара. Искам да ти кажа, че ме интересува само истината, независимо от къде идва тя.
И ти не се сърди, ако ти кажа, че основното, което ми изглежда, че искаш да ми кажеш е, че:
“Между другото не всички основополагащи статии са достатъчно прецизни и изчистени от неточности и тромавост. Така, че не ги сочи като извор на универсална истина, най-истинска от истинските.”
като в замяна на четене на основополагащи статии трябва много да се уплашим и да не гъкнем по въпроса за СТО защото има
“тензорни и грасманови алгебри, да не говорим за кохомологии на Де Рам, тоерия на Ходж и елиптични оператори - все теории, описващи важни геометрико-топологични свойства на пространствата и кодиращи глобално куп физически теории, които ти с твоите локални дефиниции на тензори на ядец не можеш ги помръдна.”
Сега, трябва да ти кажа, че нямам никакво намерение да мръдвам каквито и да е формални теории на алгебри, ако говорим за тях като чисто формален апарат. Самото съществуване и вътрешна непротиворечивост (даже и наистина да е налице) на такива алгебри обаче в никакъв случай не доказва физическия смисъл на една теория като СТО. Аз все още твърдя, че “кодирането глобално” на “куп физически теории”, което определени математически конструкти имат претенции да осъществяват, до голяма степен скрива физическия смисъл, скрива недостатъчната прецизност, неточности и тромавост на основополагащите статии. Понякога тези привидно малки неточности в теориите, скрити от силно абстрактен апарат, обаче могат да бъдат фатални. Не мога да си представя как, ако простичките формулки на Лоренцовите трансформации са погрешни, то “тензорни и грасманови алгебри, да не говорим за кохомологии на Де Рам, тоерия на Ходж и елиптични оператори” биха могли да имат някакво значение за физиката.
Ако се върнем сега към по простичките неща, особено ме интересува следния твой коментар
“Откъде-накъде правиш това заключение? Няма такова нещо, никакъв принцип не твърди, че уравнението на сверата е инвариантно за всяка система на Минковски. Има постулат който казва, че "физическите закони са инваринтни (по-точно инвариантно свързани) със ситемите на Минковски (плоски системи или там инерциални ли са не знам как им викаш)". Уравнението на сферата да ти прилича на физически закон? Още повече става въпрос за инвариантна свързаност, т.е. едно и също е дали ще напишеш физическия закон първо и ще смениш координатите или първо ще смениш координатите и после ще напишеш закона.”
С примера, който ти дадох се опитах простичко да ти преразкажа това, което е направено на средата на страници 907 и 908 от оригиналната статия от 1905. На въпросните страници е демонстрирано тъкмо такова трансформиране, но не на сфера (в статията има и трансформация на сфера, но в друг контекст), а на Максвеловите уравнения. Първо трансформацията е извършена съгласно първия постулат, след това съгласно втория постулат и резултатите са сравнени. Изводът в статията е, че трансформираните уравнения по двата пътя дават едно и също нещо и като доказателство е представено възпроизвеждането на Лоренцовата сила. За съжаление, при внимателно разглеждане се констатира, че Лоренцовата сила всъщност не се възпроизвежда и това поставя под въпрос изобщо валидността на теорията. Подобно нещо исках да ти демонстрирам с примера със сферата. Ако, както казваш ти, никакъв принцип не твърди, “че уравнението на сверата е инвариантно за всяка система на Минковски”, то това не може да се каже за Максвеловите уравнения – вторият постулат го твърди.
За изцепката си прав. Наистина
“Тъй като пръчката е в покой с S точката от пръчката заема само една x-t точно определена двойка координатни точки.”
е изцепка, ако не се квалифицира, че времето t, което в дискутирания случай разглеждаме е едно точно определено време t = 5. Аз съм имал пред вид точно този случай и казаното от мен горе, разбира се е неточно. Разбира се, прав си и за това, че в СТО “еквивалентът на материалните точки от класическата механика са т.нар мирови линии (криви) , породени от геодезичния поток на псевдоримановата структура”. Това обаче не означава, че тази представа трябва да се приеме. Ти вече прочете аргумента ми, че при такава представа се приемат неща, които не са дадени по условие. Например, по условие е дадена точка с координати (1, 5), но съгласно горната представа се обогатява даденото по условие и се допуска съществуването и на точка с координати (1, 7.4). Това е неприемливо, защото от нищо в даденото ни по условие не следва, че точката съществува при t > 5.
|