“Не трябва да се забравя, че ние не трансформираме координатни точки по принцип, а координати на един обект, и получаваме координатите на СЪЩИЯ обект в другата система. Ти изпускаш тази малка разлика и затова непрекъснато се спъваш в парадокси. Затова говоря за пръчка, тъй като иначе резултатът няма да има физически смисъл - някакви координати и толкова.”

Когато в такива дискусии кажем точка обикновено разбираме материална точка. Вглеждаш се в детайлите понеже нямаш други аргументи. Парадоксите, които ти демонстрирам не зависят от въпросния детайл – даже винаги да не забравяме да кажем “материална точка” парадоксът си седи.

“По условие пръчката е в покой в нашата система, т.е. Х-координатите и не се менят с времето. Въпросът ако тя изчезне вече го разглеждахме - координатите на изчезването в едната система могат да бъдат еднозначно получени и в другата система, и това получаване не води до парадокси.”

Не е верно, че координатите на изчезването в едната система могат да бъдат получени и в другата система. Ние изчисляваме координатите (6.8, 10) в S’ (да напомним, това са координатите на точка, които при обратни (за нашия случай) трансформации дават координати на несъществуваща точка в S) по време на изчислението на стойностите на координатите на точката (5,7). Данните (6.8,10) считаме реални, но те всъщност не са. Гръм е гръмнал в S при t > 5 и е заличил дадената ни материална точка. Материална точка в S в момента t = 7.4 (изчислен въз основа на данните за точката (6.8,10)) не съществува, въпреки изчисленията които сме направили. Това, че материална точка всъщност не съществува, което противоречи на изчисленията води до заключението, че изчисленията са погрешни.

“До парадокси води, както вече ти посочих, бъркането на материална точка с координатна точка.”

Няма такова нещо. Във всички разсъждения можеш да замениш, където е подходящо, “координатна точка” с “материална точка” и ще достигнеш до същите парадокси. Нямаш какво да кажеш и се мъчиш безуспешно да изровиш някакви детайли.

- - - - - - - - - - - - - - - -

“За оригинала от 1905:
Както нееднократно казах, изборът на вида на правата трансформация е въпрос на конвенция. Ние вече сме избрали този вид, Айнщайн нещо го е сърбяло и е избрал другия. Ако преизчислим нашите числа по Айнщайновата конвенция, също няма да получим противоречие, както и сега не получаваме.

Ама да смяташ в едната посока по една формула, а в другата по същата, не само че не е коректно математически, а по-лошо - издава неразбиране на действието.”

Това с празни думи, които показал, че не си вникнал в същността на това, което ти казва, а също, че не познаваш оригинала от 1905. Прочети внимателно какво ти написах, прегледай оригинала от 1905 и пак ще говорим.

- - - - - - - - - - - - - - - -

“Примерът ти за сферата се свежда точно до учудването ти защо в другата система тя е елипсоид. Може би си искал да кажеш нещо друго, но това се получава.”

Не, примерът ми със сферите показва, че използването на Лоренцови трансформации води до противоречие между първия и втория постулат, което е равносилно на инвалидиране на СТО.