За разлика от впечатлението, което някой ти е създал, че в СТО няма вътрешни противоречия, може лесно да се покаже, че СТО е несъстоятелна по чисто формални (чисто математически) причини. Например, на всяка крачка се констатира конфликт между първия и втория постулат.

“Впрочем, твоите бакалски сметки не работят и за случая на чисти ГТ - beta = 1.”

Я да видим дали е така както казваш:

Да си представим, че са познати следните стойности на кординатите на една твърда пръчка в подвижната система к (системата с примованите координати): x1’ = 0, t1’ = 0 и x2’ = 1, t2’ = 0. Нека също приемем, че c = 1, скорост v = 0.6.c и следователно beta = 1/sqr(1 – v^2/c^2) = 1.25.

Внимателно забележи – знаем, че в к началната и крайната точка има координати, съответнио (0, 0) и (0, 1), следователно, съгласно твоята дефиниция трябва да получим точно тези, а не някакви други, стойности на терминалните точки след прилагане на трансформации.

Нека сега приложим трансформациите, които СТО предлага, за да видим как друга система К (системата с непримовани координати), спрямо която система к се движи със скорост v, възприема тези координати. За целта прилагаме обратните Лоренцови трансформации:

x1 = beta(x1’ + v.t1’)) = 1.25.(0 + 0.6x0) = 0
t1 = beta (t1’ + v.x1’/c^2) = 1.25.(0 + 0.6x0/1) = 0

x2 = beta(x2’ + v.t2’)) = 1.25.(1 + 0.6x0) = 1.25
t2 = beta (t2’ + v.x2’/c^2) = 1.25.(0 + 0.6x1/1) = 0.75

Да повторим, наблюдател в покой с непримованата система твърди (основавайки се на Лоренцовите трансформации (обратните Лоренцови рансформации)), че наблюдател в примованата система ще види следните стойности на координатите на началната и крайна точка на твърдата пръчка: съответно (0, 0) и (1.25, 0.75).

Последното твърдение обаче не отговаря на истината. Последните данни не съвпадат с това, което ние със сигурност знаем, че наблюдател в покой с твърдата пръчка вижда като координати на началната и крайната й точка, а именно (0, 0) и (1, 0).

Следователно резултатът от Лоренцовите рансформации противоречи на дефиницията, която ти даде за трансформации:

“Трансформациите представят явленията и законите в другата система такива, каквито те се наблюдават ТАМ.”

Както видяхме, Лоренцовите трансформации не представят координатите на две точки в “другата система такива, каквито те се наблюдават ТАМ.” Ето защо Лоренцовите трансформации трябва да се отхвърлят като нефизични, което веднага означава, че трябва да отхвърлим СТО като физически несъстоятелна теория.

Нека сега видим дали Галилеевите трансформации представят координатите на две точки в “другата система такива, каквито те се наблюдават ТАМ.”

И така, съгласно Галилеевите трансформации, при горните условия имаме:

x1 = (x1’ + v.t1’)) = (0 + 0.6x0) = 0
t1 = t1’ = 0

x2 = (x2’ + v.t2’)) = (1 + 0.6x0) = 1
t2 = t2’ = 0

Както се вижда от последните резултати, Галилеевите трансформации дават точно стойностите на координатите на две точки в “другата система такива, каквито те се наблюдават ТАМ”, а именно (0, 0) и (0, 1).

P.S. Нека отбележа пак за всеки случай – както загатнах в предишен постинг, резултатите от Галилевите и Лоренцовите трансформации съвпадат само в частния случай, когато двете системи к и К са в покой една спрямо друга, т.е. когато v = 0.