"da zatrudniavame da nameria postinga kaji mi pak"
Добре, ето отново въпросните текстове, в който съм демонстрирал необходимостта от отхвърляне на Лоренцовите трансформации и конфликта с дефиницията на geri.
Дефиницията за трансформации, която дава geri е:
“Трансформациите представят явленията и законите в другата система такива, каквито те се наблюдават ТАМ.”
Нека приемем тази дефиниция и изследваме дали Лоренцовите трансформации отговарят на нея.
За целта, както предложи geri, си представяме, че в покой с “другата система” се намира Гошо. Нека Гошовата (примованата) система се движи със скорост v = x/t спрямо непримованата. Нека Гошо, в покой със своята система, вижда една неподвижна точка в положение x’ = 1. Нещо подобно е положението, когато мерим използвайки Майкелсоновият интерферометър – интерферометърът е неподвижен в примованата система.
Аз твърдя, че, съгласно дефиницията на geri, положението x’ = 1 в което Гошо вижда точката се представя правилно с помощта на координатите на непримованата система само с помощта на Галилеевите трансформации. Наистина,
1 = (x + 1) – vt
Нека да предположим, че има други, по-добри трансформации, които по-правилно, съгласно дефиницията на geri, трансформират координатите по-вярно. Нека, да речем, такива трансформации са следните (Лоренцовите; пишем само едно от уравненията им, адекватно за случая):
1 = beta.(x + 1) – beta.v.t
от където
1/t = beta.(x/t) + beta.(1/t) – beta.v
1/t = beta.v + beta.(1/t) – beta.v
За да е изпълнено последното равенство е необходимо константата beta да е равна на 1. Но, ако константата beta е равна на 1, то тогава уравнението на “по-добрата” трансформация, което беше, да припомним, 1 = beta.((x + 1) – v.t) се превръща в 1 = (x + 1) – vt. Последното уравнение обаче е, пак да припомним, едно от уравненията на Галилеевите трансформации.
Е, какво се оказа. Не можем да избягаме от Галилеевите трансформации, ако искаме да спазим дефиницията, която geri даде за трансформации. Другата, не-Галилеевата, “по-вярната” Лоренцова трансформация май “нещо е сбъркана”, както се изразява geri.
Ето същият пример с конкретни стойности:
Нека Гошовата (примованата) система се движи със скорост v = x/t = 0.6c (c = 1) спрямо непримованата. Нека Гошо, в покой със своята система, вижда една неподвижна точка в положение x’ = 1. Нещо подобно е положението, когато мерим използвайки Майкелсоновият интерферометър – интерферометърът е неподвижен в примованата система.
Аз твърдя, че, съгласно дефиницията на geri, положението x’ = 1 в което Гошо вижда точката се представя правилно с помощта на координатите на непримованата система само с помощта на Галилеевите трансформации. Наистина,
1 = (x + 1) – vt
1 = (3 + 1) – 0.6x5
Нека сега да предположим, че има други, по-добри трансформации, например Лоренцовите, които по-правилно, съгласно дефиницията на geri, трансформират координатите по-вярно. Нека, да речем, такива трансформации са следните (пишем само едно от уравненията им):
1 = beta.(x + 1) – beta.v.t
където при v = 0.6c (c = 1) beta = 1.25
1 = 1.25(3 + 1) – 1.25x0.6x5 = 5 – 3.75 = 1.25
Очевидно 1=/= 1.25. Следователно, трансформацията 1 = beta.((x + 1) – v.t) не отговаря на дефиницията на geri – съгласно втората, не-Галилеева трансформация 1 = beta.((x + 1) – v.t) Гошо няма да види точката при координата x’ = 1, което е в конфликт с това което Гошо наистина вижда, когато е в покой със своята система. На дефиницията на geri отговарят само Галилеевите трансформации. Лоренцовите трансформации трябва да се отхвърлят – те не отговарят на дефиницията на geri. Отхвърлянето на Лоренцовите трансформации е равносилно на отхвърлянето на СТО.
Горният пример, при който е използвано само първото от уравненията на Лоренцовите трансформации, е достатъчен за отхвърлянето на СТО. Много лесно е да се покаже нефизичността на Лоренцовите трансформации (нефизичността на СТО) и при съвместностно използване на всички уравнения, представляващи въпросните трансформации.
|