Ти сам казваш, че не знаеш “дали споменатите личности са чели Нютон или не са”, а после правиш някакви паралели със събрания за Солженицин. Тези паралели се отнасят повече за теб. Разговорът е относно това дали съвременната физика счита законите на Нютон за закони или за аксиоми. Въпросните автори, а и много други в многобройни съвременни текстове никога не наричат законите на Нютон аксиоми.
Всичкото това е вярно и съвпада с неща свързани с механиката, които аз ти казвах и във верността на които аз исках да те убедя:
“В механиката на Нютон експерименталните данни за инерциални системи са обобщени в принципа на относителността. Което значи че там, където данните съответстват на ПО, той е верен. ПО обаче по формулировката си засяга свойствата на физическите закони в различни координатни системи. Като еманация на експеримента ПО е този, който дава физическия смисъл на законите в различните координатни системи.”
Валидността на следното, обаче, може да се утвърждава само в тгесен смисъл, само в механиката
“Координатните трансформации, които запазват валидността на ПО, пренасят физическия смисъл м/у системите. Само тези трансформации носят физически смисъл.”
Няма физически основания (досега ти не успя да представиш такива) да се счита, че това е така в другите обласи на физиката – напр. в електродинамиката.
Това също преобръща логиката на признаване на Галилеевите трансформации за физически, а също е и в противоречие на това, което ти сам призна в началото:
“Галилей предложил, а Нютон доказал, че при тази формулировка на ПО само ГТ са тези, които го удовлетворяват. От там идва физическият смисъл на ГТ.”
Нима ти сам не каза в началото на параграфа:
“В механиката на Нютон експерименталните данни за инерциални системи са обобщени в принципа на относителността.”
Значи е било обратното – първо се установяват експериментално закономерностите, първо технит физически смисъл се установява, а после се открива принципа. Така че, не физическият смисъл на Галилеевите трансформации в механиката идва от принципа на относителността, а тъкмо обратното.
Въпросът кои трансформации са валидни при неинерциалните системи е по-сложен, но даже и Галилеевите трансформации да не са напълно валидни (t’ = t ще е винаги валидно), то това не може да се използва като доказателство, че принципът на относителността е универсален.
Да видим сега това:
“В твоята механика обаче има проблем. Ти отхвърляш ПО само като някакво любопитно съвпадение. При теб НЯМА правило, което да дава физически смисъл на законите в друга система. Всичко трябва да се решава на парче, за конкретния случай (това е отговорът на риторичния въпрос, който зададе по-горе). При всеки случай трябва да се види какъв е физичния смисъл в друга координатна система (а това е съответствие с експеримента), и кои са трансформациите, които пренасят този смисъл (що пък да са ГТ при различни ситуации? :). Затова резултатът от опита на пътника във влака е валиден само за този опит, и нямаш никакви основания да обобщаваш този резултат за друга дори близка ситуация без поредната експериментална обосновка.”
Нека приемем, че е така както казваш. Представи си, че наистина няма физически валидно правило, което да дава физически смисъл на законите в друга система. Значи ли това, че понеже така без правило ще се чувстваме много неудобно, то трябва непременно да изсмукваме от пръстите си такова правило, с цената на очевидно нарушаване на основни физически и математически закони.
“Верно е, че всеки срещнат може да поиска нещо да се докаже експериментално. И ако не може да се докаже, глей сеир какво става с физиката.”
Ти би ли се наел да доказваш експериментално нещо на всеки срещнат?
“Та така, искаш да приема на доверие ГТ, случайно приложими (според твоята постройка) в редица частни случаи, за да ми докажеш нещо с тях?”
Ако говорим за трансформации на координати в инерциални системи, Галилеевите трансформаци са физически валидните, случайно или не. Тъкмо затова искам да ги приемеш, тъкмо защото са физически валидни в инерциални системи.
|