Не мога да оценя снизхождението ти. Особено, когато е ясно, че ти си този, който трябва да научи основни понятия във физиката. Това че ти не си разбрал това, което милиони хора днес занимаващи се с физика знаят, а именно, че законите на Нютон са именно закони, а не аксиоми си е твой проблем. Не стига че очевидно не си прав, а имаш смелостта упорито да натрапваш своето незнание.

Запомни ! Законите на Нютон не са аксиоми, нито постулати, а са закони. Всеки седмокласник ще ти го каже. Предложих да не спорим по това, защото очевидно не си прав, но ти продължаваш.

Относно въпросите, които поставяш. Налага се да повторя неща от предишни мои постинги, които ти явно не четеш внимателно.

“кои наблюдения в природата обосновават използуването на ГТ в електродинамиката?”

Това че 3 + 2 = 5, а не 3 + 2 = 3. Това че, ако пътник във влак движещ се със скорост v спрямо наблюдател хвърли по посока на движението на влака тенисна топка със скорост V времето необходимо на топката да покрие разстоянието L според пътник на перона е L/(V + v), а не е L/V, например. Наблюдението, че t’ = t и т.н. Всички тези наблюдения водят до заключението, че когато трябва да се трансформират пространствени и темпорални координати е необходимо да се прилагат трансформации, които вземат пред вид гореуказаните наблюдения. Случило се е така, че това са тъкмо Галилеевите трансформаци. Ако законите на електродинамиката или на коя да е друга област съдържат такива пространствени и темпорални координати, и е необходимо въпросните закони да се трансформират, споменатите координати трябва да се трансформират чрез използване на това, което наблюдението е показало, че са физически смислените трансформации – Галилеевите.

Горното отговаря и на въпроса:

“Кое природно явления налага ограниченията, въплътени в ГТ, върху електродинамиката?”

“И съответните експериментални проверки, според цитата?”

Гореуказаните наблюдения, водещи до Галилееви трансформации, са тривиални и напълно очвидни. Аз ги споменавам само поради факта, че ти ме питаш. Ако някой не беше повдигнал въпроса, предлагайки СТО, никой не би помислял да проверява тривиални истини. Експериментална проверка на тривиални истини не се налага. Нищо във физиката не предизвиква нуждата от това да се ревизират тривиалности. Ако някой обаче започне да си губи времето с подобна ревизия има една стъпка, която трябва да се предприеме преди даже да се изиска експерименталното потвърждение на ревизията. Най-напред е необходимо да се установи, макар и само с лист и молив, дали предлаганата ревизия не е толкова очевидно невярна, че никакви допълнителни усилия, камо ли експериментална проверка, си струва труда. Например, ако ревизията, която се предлага води до заключението, че 2 + 2 = 5, то никаква експериментална проверка на верността на такова заключение не е нужно да се прави. Твърдението, че 2 + 2 = 5 е очевидно невярно и ревизия, водеща до такова заключение, трябва да се отхвърли без всякакво забавяне.