Целият текст в последния постинг си написал, за да обосновеш следното твърдение:

“Съвременната физика използува същия подход.”

Това е лелеяната мечта на всеки адвокат на квантовата механика и СТО, а именно да изкара, че няма нищо необичайно в подхода, който избират тези области на физиката – нещо да се постулира ей така от въздуха (подобно на Шрьодингеровото уравнение) и след това да се използват следствията от него за практически цели при физическите пресмятания. Адвокатите на тези две области са склонни да ти докарат от девет дерета вода, за да изкарат че всичко останало във физиката е възникнало съвсем по този начин, че всичко това е напълно в реда на нещата, че всичко започва с някакви постулати и след това се облича във формата, която познаваме и ползваме.

Да, ама не.

Веднага ще спомена, че независимо как Нютон ги въвежда, статутът на споменатите природни особености е закони, а не постулати, нито аксиоми. Без всякакво съмнение, например, взаимоотношението F = m.a е познато във физиката (има статут в съвременната физика) като втори закон на Нютон, а не втори постулат на Нютон, нито втора аксиома на Нютон. Да се оспорва това е нелепо.

От друга страна, независимо че основните заявления в СТО днес не се оспорват (считат се утвърдени), те до ден днешен се наричат постулати, а не закони. И забележи, те се наричат постулати въпреки че се счита, че при тях има “следствие и съгласие с експеримента”. На тях не им е даден “ранг на закони”.

Да вървим нататък … Питам аз сега, как така се получава, че пишеш следното:

“И отново за неразбралите: физическият принцип не се налага "ей тъй", той не е аксиома! Физическият принцип е есенцията от съответствието на аксиомите и законите с експеримента!”

и го използуваш като аргумент срещу моята теза. Нима това не е точно тезата, която аз защищавам, която сега ти представяш за своя? Нима не бях аз, който се опитваше да те убеди, че не се тръгва от физическия принцип, за да се достигне до аналитичните връзки между физическите величини, до законитте във физиката, а е тъкмо обратното. Tъкмо наблюдението върху взаимовръзките между физическите величини, обобщението, което се прави при това наблюдение води до формулирането на физическия принцип. Нима не бяха аз този, който твърдеше това, а сега ти искаш да го представиш като своя теза. Що за подход в дискусия е това?

Що се отнася до огрубената картинка, съвсем не съм съгласен, че даже огрубена картинката е подобна на описаната. Докато в математиката понятието аксиома е обичайно, не е така във физиката. Във физиката се прилага т.нар. научен метод. Научният метод е систематичният подход при изследването на природата. Във физиката по-скоро се говори за установяване на факти, интерпретиране на тези факти чрез хипотези, които прерастват в теории, ако издържат грижливите екпериментални проверки. В процеса на утвърждаване на една теория се включва откриването на закони на физиката. Законите на физиката са такива сбити вербални или аналитични изкази на взаимоотношения между параметри или явления, които взаимоотношения са едни и същи при едни и същи условия. Както виждаш, езикът, който ползва физиката, прилагайки научния метод, се различава от езика на математиката, когато дефинира предмета и методологията си.

За съжаление, наблюдава се силна танденция да се подмени научният метод във физиката с формално-аксиоматичен, ако мога така да го нарека, утвърждаващ правото на фриволно привнасяне на математическа култура във физиката и представянето й за напълно легитимна физическа такава. Типичен пример е вдъхването на физически смисъл в Хилбертовото векторно пространство. В този случай (при Хилбертовото пространство) на един чисто математичен конструкт се приписва (постулира) най-безцеремонно, с тон нетърпящ възражение, физически смисъл. Така всяка манипулация, всеки резултат в това пространство се счита носител на физически смисъл и така се достига до най-невероятни парадоксални заключения за нелокалност и какво ли още не.

Дадох този пример с Хилбертовото пространство, за да илюстрирам това, че стремежът да се представи постулирането на възгледи като легитимна дейност във физиката не се наблюдава само при адвокатите на СТО.

Изхождайки от горното, не е приемливо да се твърди, че взаимовръзки между параметри, каквито изразяват например Галилеевите трансформации не са дошли изначално в резултат на наблюдения в природата, а са резултат от ограничения чийто генезис е напълно неясен. Напротив, ограниченията произтичат от наблюдението върху природните явления, обобщението на тези наблюдения чрез изграждането на хипотези и формулирането на принципи и накрая оформянето на теории, когато предлаганите хипотези и принципи издържат теста на експерименталните проверки.

P.S. Продължавам да чакам отговора на въпроса кое налага универсалното спазване на принципа на относителността (под универсално разбирам спазването му и в електродинамиката)?