Чакай първо да поотъпча тука, и отиваме на ММ!

Първо, физиката ако не знаеш е частна наука. И като такава тя е бъкана от принципи, постулати и аксиоми. И ако се замислиш, не може да бъде по друг начин. Това не е тема на настоящата дискусия, но може после да я разгледаме.

Самото нещо "физически смисъл" е точно съобразяване с тези принципи и аксиоми. Ако си мислиш, че то е нещо друго, лошо. Много лошо!

А долното е върха на сладоледа: :))

"“Физическият смисъл е съобразяване с физическите принципи. Всяка координатна трансформация сама по себе си е смислена и коректна. Но само тази, съобразена с физичните принципи, е валидна във физиката. А основните физични принципи са няколко, и м/у тях е ПО.”

Горното е вярно само ако споменатите физически принципи имат физически смисъл. Как може горното да е вярно, ако някой си произнесе някакво изискване без всякакъв физически смисъл и го обяви, и го постулира, за физически принцип? Горното няма да е вярно в такъв случай. Следователно, когато обсъждаш принципи обявени за физически първата ти работа е да видиш дали тези принципи имат физически смисъл, дали има експериментални данни, които са в съгласие с тях. Ако няма такива данни, ако природните закони са в противоречие с такива обявени от теб “физически” принципи, то твое задължение като учен е веднага да отхвърлиш тези принципи, а не да фалшифицираш формули, които ги спазват. "

Човече, мисли! Преброй колко пъти сам се отричаш и как обясняваш физически смисъл чрез физически смисъл. Какво е физически принцип? От къде идва и как се обявява? Виждаш ли каква лоша шега изиграва незнанието на генезиса на ГТ. Не, никой не постулира физическите принципи както ти ГТ. Физическите принципи са това общо на физическите закони, което се проявява във всички физически експерименти. Не е изсмукано от пръстите. Физическите принципи дават физическият смисъл - те са най-всеобхватните твърдения във физиката. Ако нещо противоречи на физическите принципи, то противоречи на експеримента и следователно няма физически смисъл - то противоречи на някой физически закон. Те са много по-общи от законите и от някакви координатни трансформации. Координатните трансформации се избират такива, че да не противоречат с физическите принципи, иначе ще противоречат с експеримента. Това че ти прати ПО в девета глуха не е проблем на физиката.

А действително F=m.a се постулира, но не като принцип, а като аксиома. От никъде не се извежда, не следва от никакви теоретически предпоставки и закони, а се потвърждава директно от експеримента. И не само Нютон го въвежда, а и сега се въвежда във физиката в подобна форма. Няма отърване от принципите и аксиомите. То математиката дето не се съобразява с физически смисъл е изтъкана от принципи и аксиоми, че физиката ли няма да е такава?

Мисля че съм ясен, че принципите са такива твърдения, следващи от експерименталните наблюдения, които никой не може да оспори, докато не се намери експеримент, който да ги опровергае и да наложи тяхното отхвърляне или преразглеждане. Физическият смисъл е спазване на физическите принципи. ТОВА Е.

Колкото до алхимическите трудове на Нютон - нали обсъждаме ГТ и закона за събиране на скоростите, следващи от тези трудове? Значи може да се съгласяваш с едни твърдения на Нютон, и да отхвърляш други, само защото не пасват на тезата, която доказваш? Че те са свързани тези неща в една голяма мрежа. Ако считаш ГТ и закона за събиране на скорости, следващ от тях за алхимически, кажи - това ще опрости следващите разглеждания.