“Е, трансформациите, известни под името "Галилееви трансформации" са валидни само за инерциални системи - щото Нютон ги прилага само за тях, ползувайки постиженията на Галилей и името е исторически наследено. В неинерциални системи можем да ги кръстим ГТ*, за да не се бъркат :))”

Правилно, съгласен съм.

Нека да се разберем веднъж за винаги. В този разговор няма да обсъждаме неинерциални системи. То много инерциалните системи сме оправили, та неинерциалните системи ще ги почваме.

И не ме отпращай да чета книжки по въпроси извън предмета на разговора.

“За четвъртото уравнение не споря - разглеждаме класическата механика.”

Разглеждаме въпроса за истината при инерциалните системи. Ако не спориш за валидността на четвъртото уравнение, това е всичко, което искам от теб. Съгласен ли си, че при инерциалните системи винаги t’ = t?



“Впрочем в труда на Нютон за математическите начала на натурфилософията едно от основанията за избора на ГТ е принципът за абсолютно пространство и време, въплътено точно по този начин. Другото беше принципът на относителност
…
Третият принцип, довеждащ ограниченията на координатните трансформации до ГТ е изяснен след работите на Айнщайн - това е използуването на Евклидова геометрия. Преди това тя се е ползувала автоматично и ползуването и не е осъзнавано като принцип.”

За пореден път ти казвам, че така искат да изкарат че е, така пишат историческата справка, набедени историци на науката. Взаимовръзки между физическите величини не се приемат поради приемането първо на принципи, а тъкмо обратното, принципи се признават за валидни поради обективното съществуване на връзки между физическите величини. В никакъв случай нещата не стоят така както ти ги представяш, а именно, че някой си първо вярва в някакви физически принципи, а едва след това някакси нагажда формули, които да пасват на тези принципи.

Основанията върху които Нютон базира използването на Галилеевите трансформации не тръгват от разбирането му че има някакъв “принцип за абсолютно пространство и време”, а тъкмо обратното Галилеевите трансформации, които Нютон пише водят то разбирането за обсолютно пространсто. Що се отнася до абсолютно време, то това съществува у Нютон имплицитно, валидността му никога не е оспорвана или коментирана. Продължаваш да слагаш каруцата пред коня.