Самият факт, че казваш:

“Принципът [на относителността в СТО] е фундаментален”

и

“"Нефизичен" означава че не е следствие от апарата на физиката, а е привнесен отвън.”

показва, че не си разбрал какво искам да ти кажа. В предния постинг се опитах да ти кажа следното: принципът на относителността в СТО не е фундаментален, не се родее с останалите принципи, които ти изброих и е нефизичен. Въпросният принцип е привнесен отвън, а не е следствие от апарата на физиката (забележи, не от апарата на математиката, а на физиката).

Ето защо, докато за останалите принципи, за които стана дума е валидно, че

“[принципите] са солидно потвърдени експериментално, без никакво нарушение в рамките им на приложение. Но те не следват от други теоретически допускания. Затова са принципи. Всичко което следва от други предпоставки, не е принцип а следствие. Това са основни неща във физиката, всеки трябва да ги знае”,

то това не важи за принципа, който обсъждаме, т.е. за принципа на относителността в СТО.

Цялата борба на адвокатите на СТО се състои в това да убедят хората, че, видите ли, принципът на относителността в СТО е като всеки друг принцип във физиката – генезисът му е същият като на всички останали принципи, фундаментален е точно толкова колкото са те, има специфична област на приложение и т.н. Това съвсем не е така. Въпросният принцип, за разлика от утвърдените такива, е привнесен без никакво физическо основание, без експериментална подкрепа, появил се е ей така отвън, не е следствие от апарата на физиката.

Опитът тихомълком да се присламчат и да представят един нефизичен принцип към останалите добре установени такива е типичен похват на адвокатите на СТО. Такива опити трябва да се изобличават навреме и да се отхвърлят, защото безкритично съгласие с едно привидно “незначително” методологично недоразумение има далеч стигащи отрицателни последствия за науката физика.

Това е добре, че искаш да изградиш

“в консенсус с [мен] една съкратена, възходяща и аксиоматично обоснована снимка на физиката.”

но нека в процеса на изграждане на този консенсус не се търсят начини да се поставят привидни “принципи на физиката” там където не принадлежат, нека не се представя желаното за действително.

По въпроса ти: Принципът на относителността в механиката се оказва валиден защото са валидни Галилеевите трансформации. Би могло да се каже дори, че Галилеевите трансформации са сбит израз на принципа на относителността в механиката. Въпросните трансформации и принцип са взаимосвързани. Може да се каже също, че не би било голяма трагедия, ако Галилеевите трансформации не водят до принцип на относителността в механиката – това не би означавало, че Галилеевите трансформации не са физически валидни. Не би било голяма трагедия, но просто такава е природата на нещата, така се е случило, че при прилагане на Галилееви трансформации в механиката се оказва, че е валиден принцип на относителността. Галилеевите трансформации не се извеждат поради това, че е налице принцип на относителността в механиката. Точно по същия начин (извини ме за това че ги споменавам, ама нали това е същността на разговора) – Лоренцовите трансформации не се извеждат поради това, че е постулирано, че трябва да е валиден принцип на относителността в СТО. Тъкмо напротив, претенцията в СТО е, че изведените въз основа на нещо друго (въз основа на втория постулат) Лоренцови трансформации водят до принцип на относителност в области на физиката различни от механиката. Тази претенция в СТО няма покритие, но това ще обсъждаме отделно.