Няма да обсъждам очевидно неверните твърдения в постинга ти и неоснователните обвинения, които отправяш към мен.

Сега направо към проблема. Основната ти цел, когато ми задаваш четирите въпроса, е да се съглася, че най-напред някакси се е пръкнал във физиката принципът на относителността, а сетне, едва като негови следствия са дошли Галилеевите преобразования. Основната ти цел е да изкараш, че принципът на относителността в механиката е привнесен във физиката просто ей така без каквато и да е видима причина. По такъв начин ти искаш да ме убедиш, че във физиката това, което ти наричаш принципи, се появява просто ей така, без даже да има някакъв физически смисъл.

С това, разбира се, аз не мога да се съглася. Питам те аз, така ли се е появил първият принцип на термодинамиката, ами вторият? Ами, какво да кажем за законите на физиката – така ли, паднали от небето, са законът на Ом или на Фарадей? В основата на всички тези принципи и закони не лежи ли експериментът. То, и ти споменаваш експеримента, ама после забравяш какво си казал и се опитваш да ме убедиш, че, макар и експериментално установени принципите били нефизични. Това ако не е каша, здраве му кажи.

Трябва да разбереш едно, принципът на относителността в СТО е нефизичен и няма нищо общо с принципа на относителността в механиката, с първия принцип на термодинамиката, с втория принцип на термодинамиката, ако щеш с принципа на Льо-Шателие Браун и т.н. Тези, последните принципи почиват на здрава физическа основа, те не са “нефизични”, не са привнесени ей така във физиката само за да се постигне някаква симетрия във формулите. Валидността на тези принципи се доказва всеки ден. Някои от тях се потвърждават с прости средства и милиарди “изследоваттели” ги наблюдават всеки ден в кухните си. Нима, когато сутрин поставиш чашата с горещ чай на масата в студената кухня чаят не понижава температурата си с времето (вместо да я повишава)? Без изключение. Нима, камъкът не пада на земята (вместо да хвръкне във въздуха), когато го изпуснеш? Без изключение. И едно дете ще ти каже, че това са очевидни работи, колкото и да се опитваш да го убеждаваш, че не са. От подобен характер са и преобразованията на Галилей. Те имат фиизически смисъл не защото произтичат от някакъв кой знае от къде дошъл принцип (както ти искаш да ме убедиш), а защото са така лесно експериментално проверими както охлаждането на чая в кухнята и това, че камъните стоят на мястото си, а не танцуват наляво-надясно или нагоре-надолу от самосебе си (нямам пред вид групата “Rolling Stones”).

В заключение, въпреки, че не искаш да го спомена, аз ще го сторя, защото целта на разговора ни е тъкмо това – физични ли са Лоренцовите трансформации. Не, Лоренцовите трансформации не са физични и в никакъв случай не трябва да се счита, че те са се появили във физиката напълно в реда на нещата, така както всичко други утвърдени физични принципи, които са намерили място в науката.