Кашата, която си забъркал е феноменална. Бях тръгнал да разплитам едно по едно обърканите ти твърдения, но после реших да подходя по друг начин. Реших да се опитам да обобщя проблема до тук и така да демонстрирам грешките в разсъжденията ти:

И така, ако не правим никакви спорни допускания и разчитаме само на теорията развита от Майкелсън преди да започне опита си, то нулевият резултат може да доведе до едно единствено заключение: скоростта на светлината в системата на интерферометъра винаги е V, докато скоростта на светлината в лабораторната система (етера) зависи от скоростта на източника, което е в противоречие със втория постулат на СТО.

Дотук не можем да имаме никакви разногласия с теб.

Разногласията започват в момента в който ти започваш да твърдиш, че има възможности, като се правят различни допускания, и за други обяснения на нулевия резултат. Аз отричам това, че има други възможности за обяснение на нулевия резултат освен горепосочената (базираща се върху теорията развита от Майкелсън) защото всички други обяснения са нефизични.

Когато дискутираме предложените от теб други възможности, от особено значение се оказа една от тези възможности, а именно възможността, както ти твърдиш, в лабораторната система да е вярно, че V + v = V. Това е очевидно неприемливо предложение за всеки що-годе разумен и образован човек. Така както да се твърди, че 2 + 2 = 5 е очевидно невярно, точно така очевидно невярно е, че V + v = V.

Какво обаче ти дава основание на теб така усърдно да твърдиш, че V + v = V? Оказва се, че главното ти основание било следното: Въз основа на постулирането, че V + v = V се извеждат едни трансформации наречени Лоренцови, а пък вследствие на прилагането на тези Лоренцови трансформации върху Максвеловите уравнения се оказвало, че въпросните уравнения ставали инвариантни. С други думи, не само че Максвеловите уравнения имали познатата форма във всяка инерциална система, но също така формата им, когато се наблюдавали от която и да е друга инерциална система се запазвала в познатия й вид.

Ето това последното ти считаш, че е венецът на целия проект. Ти взимаш постигането на въпросната инвариантност като абсолют, като нещо, което има очевиден физически смисъл и чието нарушаване е абсолютният критерий за нефизичност. Защо обаче ти така религиозно вярваш в споменатата инвариантност ти не казваш. Просто трябва да е вярно щом ти го казваш (по-скоро, трябва да е вярно щом така е възприето от много хора и кой съм аз, geri, да го оспорвам.) Остави другото, ами и най-самоуверено (нали не си сам в това си убеждение) ме питаш:

“Извинявай, защо само и защо точно законите на механиката? Някакви физически основания, за да правим това разделяне? Защо само на електродинамиката да не са еднакви. Така и така сме тръгнали, по същите основания можем да си изберем още! Хайде и на термодинамиката, и на каквото се сетим още. Ще е интересно!.”

А даже и заключаваш

“Това е глупаво”

Ами, geri, за да си отговориш какви са физичните основания да не се приема инвариантността на законите на електродинамиката (в отличие на други случаи, с други закони, където инвариантността е адекваттна и е приемлива) тръгни по обратната логика. Тръгни от условията за инвариантност на законите на електродинамиката, при което неминуемо ще стигнеш до Лоренцовите трансформации. Виж после въз основа на какво се извеждат Лоренцовите трансформации и ще стигнеш до извода, че за да ги изведеш трябва да приемеш нещо, което едва ли някой разумен човек би приел, а именно, че V + v = V. Последното е очевидно невярно и затова е неприемливо да се използва като основание за изводи в науката физика. Ето ти физическите основания за които ме питаше, поради които не трябва да се приема необходимостта от Лоренцова инвариантност при законите на електродинамиката. Оказва се, че за да не се изпадне в конфликт с изискванията на науката, не Лоренцовата инвариантност, а тъкмо липсата й е физически реалната ситуация.

Забележи, аз никак не съм пристрастен към законите на електродинамиката и ти казвам – всяка трансформация на какъвто и да е закон, която се основава на нефизични приемания трябва да се отхвърли, независимо че даденият закон може да се окаже инвариантен вследствие на тази трансформация. Постигането на инвариантност в никакъв случай не трябва да се счита за светия Граал, който би вдъхнал смисъл на всяка физическа безсмислица.