Представям ви един пример,колко лесно философите става попове.
Е Н Е Р Г И Я О Т Н И Щ О
Преди няколко години прочетох за торзионната теория на бога, създадена от Божидар Палюшев, за която бях научил преди години..Нямаше да обърна внимание на публикацията, ако тя не беше в “Светът на Физиката”.Въпреки че това списание е на дружеството на физиците в България, в него много често се печатат стари и невярни работи,тъй като редакцията е съставена на колеги, които много малко разбират от съвременна физика.Аз трябва да отбележа, че ние с Божидар бяхме състуденти и приятели. Дори му помогнах да започне аспирантура при един от асовете в Москва. Така че той имаше основи, но поради дългогодишна педагогическа дейност в Мароко, той изостана от физиката и стана филосов.
Тъй като не желая да повтарям твърденията на Палюшев, то моля да намерите “Светът на физиката” N 4 от 2002, страница 381 Това може да го направите и по е-маила на БДФ.
Без да познава вихровите движения в хидродинамиката, в свърхфлуидността и свътхпроводимостта, Палюшев ,пише за неща, които не разбира.Поради това и пише за нещо,което му е необходимо, но не и известно.Той не знае какво е това спин, не знае какъв е смисълът на вълновата функция, не знае какво са слабото, гравитационното, силното, и електромагнитното взаимодействия и тяхните полета. Какво е това, което пренася информация? Той не знае, че информацията не е само математическо понятие, но тя измерва нещо физически. Позната е връзката на информацията с ентропията. Например информацията за вероятността за намиране на определена квантова микро частица в определен обем на пространството е мярка, се определя след отчитане на взаимодействието на тази квантована микро частица с флуктуациите на вакуума. Няма нищо просто без то да е резултат от нещо реално. Всяко поле се описва от нещо, което се създава във вид на солитон, пренасящ някаква информация, дали за интенситет, дали за енергия, за отклонение или дори усукване. Но за да съществува това усукване, то трябва да се предава чрез някакво взаимодействие. Може би чрез ентропия се предава някаква енергия, която повишава топлинната енергия (на стохастическото движвние на атомите)
Извинете ме, но как торзионният генератор ще предаде своята енергия на водата, която се затопля от него. Какво е това взаимодействие, което пренася информация и енергия, но не е силово? А какво е тогава?Как торзионното поле влияе на стареенето на виното във Франция? Може би чрез някакво въздействие то изменя структурата му, подобно на магнитното поле?Как торзионното поле произвежда и бълва топлина? Нима Палюшев не знае кое създава топлината и мярка на какво е температурата? Как Генераторът влияе върху структурата на водата, която като се изпие от спортист повишава неговите резултати? Нима Палюшев не знае за магнитната обработка на водата?
Всичко това е нагла лъжа на деградирал физик, амбициите на които са много повече от неговите познания и мисловна дейност. Използва лъжи вместо факти, заблуждава неосведомени вярващи за да получи тяхното признание. Нима философите се занимават с подобни неща? Аз не зная защо редакцията на “Светът на физиката” е напечатила неговите измислици.
По долу като пример аз ви представям описание на колективни сферични вихрови колебания на неутралния вакуум. Аналог на тях в двумерния случай са кваркината, които са двумерен резултат (сума и разлика) от две трумерни фермионни колебания. Но в това кратко описание аз ви предоставям само неутриното като колективно солитонно вихрово възбуждане на неутралния вакуум.
Н Е У Т Р И Н О Т О е елементарна частица,
която се ражда и изчезва , но то не се т р а с н с ф о р м и р а
Вярно е,че през из
миналия 20 век под напора на множеството експериментални дани физиците престанаха да развиват физически модели на изследваното явление, а за по-лесно преминаха на работа като дилетанти математици, сами създаващи необходимия им математически апарат, често не разбирайки същността на явлението,което изследват и описват. Поради това се получиха много изкуствени парадокси,защото много от тях замениха физическата му интерпретацията с математическото му описание. Така например, квантовата механика беше приемана само като математически апарт, без да има ясна физическа интерпретация. Теоретиците достигнаха до голями трудности при въвеждането на такова множеството вакууми, колкото бяха елементарните частици ,както и при обяснението структурата и същността на елементарните частици. Като характеристики на елементарните частици бяха въведени понятия (цвет, красота, аромат) бяха без ясна физическа интерпретация и много често противоречиви с експерименталните дани и теоретичните твърдения (дробни електрически заряди). И всичко това само защото учените нямаха ясно разбиране на физическата същност на изследваното явление.
Оказва се,че вакуумът е съставен от лесно поляризуеми динамиди, подредени в плътно опакована кристална решетка.Динамидите са съвокупности от два точкови противоположни електрически заряда (електрино (-) и позитрино (+)), които имат само динамическа инертност на своите електромагнитни полета ,но нямат маса в покой. В равновестно състояние двата точкови противоположни заряда са безкрайно близко един до друг,поради което тяхните електрически квази диполи имат нулево значение. Но наличието само на много малки динамични инертности в електриното и позитриното обуславлят тяхните големи подвижности и много лесна поляризуемост на динамида. Това дава възможност за възникване на електрическо взаимодействие между най-близките съседни динамиди, което определя вълновите свойства на вакуума като цяло. Следователно възбуждането на колективни изкривявания на кристалната решетка на вакуума лесно ще предизвиква поляризация в него, която ще създава електрическо поле. Противоположното движение на двата противоположни точкови заряда на динамидите ще създава токове в тях, които ще възбуждат магнитни полета около тях. По този нацин се създава възможност да се възбуждат реални и виртуални фотони във вакуума от диполния момент на атома като цяло. Поради това вакуумът добива реална възможност да пренася светлина през решетката си,съставена от динамиди.
Ако фотоните са солитонно иглообразно хармонично възбуждане на неутралния вакуум, то неутрината са вихрообразни колективни възбуждания на вакуума със сферична симетрия, докато кварконите са вихрообразни колективни възбуждания на вакуума с цилиндрична симетрия (дискообразни).Същественото е,че неутрината са фермионни хармонични осцилации,т.е. със силна вързка между между колебанията по трите оси. Тъй като кварконите са колективни фермионни колебания в плоскост,то те трябва да притежават характеристика, определяща ориентацията на тази плоскост в тримерното пространство.Ние предполагаме,че трите цвята на кварка определят трите ориентации на плоските фермионни колебания на точковия електрически заряд в диска, а смената в цветовета на кварка навярно ще описва въртенето на плоскостите в пространството. Следователно безцветност на адроните би означавало наличие на сферическа сиуметрия в тяхните свойства
Оказва се, че електрически заредените масови лептони са сума от съответните им неутрина и заредените междинни векторни бозони W и поради това ароматите на трите неутрина се определят от комптоновата дължина (ћ/mс) на съответните им масови лептони. Така ароматът на електронното неутрино се определя от масата на електрона, а ароматът на мюонното неутрино се определя от масата на мюмезона. Поради това запазване на ароматана зарядовите лептони досега не е открито мюонно неутрино да взаимодействува с елетрон или да го поражда, както и електронно неутрино да взаинодействува с мюмезон или да го поражда.Именно поради запазването на аромата не е възможна трансформация на неутрина с един аромат в неутрино с друг аромат. Това е аналогично на невъзможността един фотон с определена енергия сам да се трансформира в друг фотон с друга енергия. По същия начин кваркът е сума от кваркони и точковия електрически заряд на междинния векторен бозон W.
Както казахме, енергията в покой (m.C^2) на масовите лептони се определя от енергията на електромагнитното взаимодействие на тяхните електрически заряди и магнитни диполни мименти с интензитетите на тяхните собствени електрически и магнитни полета.Тъй като масите на различните масови лептони са различни, то различни са и тяхните аромати.Следователно взаимните разпади на различните масови лептони представляват преходи на тяхните електрически заряди от едно движение в друго, като по време на този преход чрез слабото взаимодействие електрическият заряд на лептона остава в състояние на зареден векторен бозон (W0. Този преход се характеризира от силното взаимодействие, което представлява преход на заредения векторен бозон от едното неутрино в другото. Ограниченията на взаимодействие между заредените векторни бозони и неутрината се определя от изискването спина на неутриното винаги да бъде противоположен на спина на заредения междинен векторен бозон за да се поличи спина на масовия лептон.
Подтвърждение за нашето твърдение е преходът на пимезона в мюмезон и мюонно неутрино. Това означава,че при този разпад винаги се раждад едновременно две неутрина с еднакав аромат, но различни спиралности, поради коео ако едното неутрино се използва от заредения междинен векторен бозон за образуването на мюмезон, то другото остава свободно и излита само в пространството. Действително,от реакцията на разпадане на положителен пи-мезон на положителен мю-мезон и мю-мезонно антинеутрино, както и от реакцията на разпадане на отрицателен пи-мезон на отрицателен мю-мезон и мю-мезонно неутрино, следва, че положително електрически зареденият междинен векторен бозон W+ се обединява с мюонното неутрино νμ за да се образува положително зареденият мюмезона, докато отрицателно електрически зареденият междинен векторен бозон W- се обединява с мюонното антинеутрино νμ за да се образува отрицателно зареденият мюмезон. Това предположение се оправдава и от реакцията на разпада на отрицателния мюмезон в електрон, мюонно неутрино и електронно антунеутрино, както и от реакцията на разпада на положителния мюмезон в позитрон, мюонно антинеутрино и електронно неутрино.
Много интересно е,че ако отчетем, че точковият електрически заряд на мюмезона изпитва движение по трите ос и, и поради това има енергия 106.65 МеV, то на една степен на свобода се подат 35.55 MеV .Ако отчетем че точковият електрически заряд на заредения пимезон се движи в две плоскости и поради това притежава 4 степени на свобода, поради което той би трябвало да има енергия 4 х 35.55 = 140.22 MеV, а в действителност той има енергия 139.58 MеV. Това съвпадение показва, че ароматите на мюмезоните и на пимезоните съвпадат поради което съвпадат и размерите на тяхните вълнови функции, определящи вероятността за разпад на пимезона в мюмезон е 99.9%
Може би виждате разликата межди философското писание на деградиралия физик и изложеното?