Приемам на английски, alabalanik@hotmail.com
Кажи като го пратиш, че не го проверявам често този имейл.

Да, това за кв. компютри е така. Доколкото си спомням, имаше разделение на алгоритмичните проблеми на такива, чиито сложност /бр. операции за изчислението/ нараства експоненциално спрямо входната информация - и останалите /които се считат "нормално сложни"/, чиято сложност нараства "полиномно".
При кв. компютри експоненциалните се решават пак с "полиномен брой" порядък операции /но май че някои "нормални сметки" ги затрудняваха/.
За сметка на това, дали кв. компютър ще "завърши изчислението" никога не е сигурно за разлика от нормалния /но има 99.99999% вероятност да го завърши с полиномен порядък изчисления/.
Това идва от "природата" на квантовите изчисления, при които няколко "несвързани операции" се извършват едновременно - т.е. от клас. гледна точка сякаш се "създава информация" която клас. не е достъпна.
Много грубо казано, нещо като измерването на спин на entangled частици, където измерването на спина на едната създава "синхронно" и кохерентния спин на другата /т.е. "получавайки информация" едновременно и "създаваме информация"/.
Тоест, впрягането на този "природен изчислителен механизъм" в действие е нещо в някакъв смисъл наистина ново.
Аз имах предвид чисто теоретично, че клас. компютри /тип машина на тюринг/ могат да "емулират" работата на квантовите /това е ясно по простата причина че можем да опишем работата на квантовите математически/ - разбира се "резултата" в реалността се получава за качествено различно и съществено по-голямо време /брой "тактове"/.
Знанията ми в областта са повърхностни - това което казвам са впечатления от четене по диагонал....
Ако искаш да отворим нова тема за това.