Понеже съзнавам, че примерът ми по-горе със светлинното зайче е малко неудачен /що се отнася до аналогия за квантов тип корелиране на раздалечени събития, т.е телепортация/, бих дал още един който е по-близък до същината на нещата.


Разликата от примера със светлинното зайче, където имаме класически тип корелация, е в това че при квантовия тип корелацията зависи от действията на единия /за определеност/ наблюдател - да кажем "изпращача". Въпреки това загадъчно свойство, то не може да се използва за предаване на информация от изпращача.



Ето примера:

Нека имаме два "генератора" на "абсолютно" случайни числа /последователност от нули и единици/.
Под "абсолютно случайни" имам предвид, че за всеки от тях вероятността за резултат /нула или единица/ е 50%, и не може да бъде предсказана предварително.

Нека сега тези генератори са разделени на достатъчно голямо разстояние и при всеки има по един наблюдател.

Първото загадъчно свойство на тези генератори нека да бъде това, че въпреки че поредиците които те непрестанно генерират са случайни и непредсказуеми, те винаги са еднакви, т.е. когато единия генерира 1 това прави и другия - тоест имаме корелация 100% между тях, макар от локална гледна точка на всеки локален наблюдател всяка следваща стойност е непредсказуема и с вероятност 50%.

Очевидно, това не може да се използва за пренос на информация м/у двамата наблюдатели.
Макар че всеки от наблюдателите знае - за поредната моментна стойност която той вижда - че същата стойност в момента я вижда и другия наблюдател.
Тоест имаме "мигновено знание за събитие на разстояние".
В това корелирано поведение обаче няма нищо загадъчно от класическа гледна точка.
То може да се обясни с неизвестност за съвсем класически "локални променливи", които впоследствие са резултирали в корелация на раздалечени събития /например, че нашите "абсолютно случайни генератори" са само ретранслатори на стойностите, генерирани преди това от един трети, "оригинален" генератор и изпратени към тях./
Дотук аналогията е еквивалентна на тази със светлинното зайче, което чисто класически корелира с осветяване раздалечени събития.

За квантовата корелация трябва още да допуснем и следното свойство на генераторите - да кажем единия е снабден с потенциометър, който по желание "десинхронизира" или "синхронизира" генераторите, при това мигновено.
Това става без да се изменят статистическите свойства на генераторите /т.е. те продължават да си генерират непредсказуеми поредици от 0 и 1 с 50% вероятност- но те повече не са синхронизирани/.
Че синхронизацията и десинхронизацията е протекла мигновено, може да се съди по сравнение впоследствие /предадено по бавен път/.
Ето това е необяснимо от класическа, локална гледна точка.
Отново се вижда, че въпреки тази допълнителна възможност за мигновен дистанционен контрол на корелацията, информация не може да се предава - приемащия наблюдател все така си наблюдава случайната поредица от 0 и 1 и няма знание дали в момента генераторите са синхронизирани или не от А - фактически за него факта дали А корелира или разкорелира генераторите въртейки потенциометъра, е недетектируем.

Подобна е и ситуацията с "телепортацията". Или се предава със сигурност, но предварително неизвестно състояние, или се предава определено състояние но точно с такава степен на несигурност, че получателя не може да различи наистина "предадените сполучливо" състояния от шума /те са неустановима част от общото за него, докато не получи допълнителна информация от изпращача по бавен път/.


Не знам доколко този опит за пример на популярен език е сполучлив. Но според мен е доста важно да се осъзнават нещата като практически резултат наблюдаем на макроравнище /т.е. тип черна кутия/, преди да говорим за нещо като телепортация.

Разбира се горното повдига въпроси като какво е случайност и прочие...