|
Тема |
Re: Виж тука! [re: koй] |
|
Автор | Дзвep1 (Нерегистриран) | |
Публикувано | 26.03.02 16:22 |
|
|
Малко за СТО:)
Всичко, от което имаш нужда да разрешиш всички твои противоречия /от типа на тези с влакове и бомби/, е лист хартия. Нарисуваш си /в двумерно пространство - време и 1 простр. координата/ как изглежда ситуацията от избрана от теб координатна система. За да разбереш как изглежда ситуацията от отправната система на някой от участниците, "завърташ" на съответния ъгъл /в риманова геометрия/ и получаваш изгледа. "Завърташ" означава прилагаш Лоренцовите трансформации. Точките си остават точки, отсечките си остават отсечки /и то с еднаква "дължина" в смисъла на въведената метрика/. Всяко събитие /напр. "бомба избухва"/ си е точка и си е същото събитие от всички отправни с-ми. Картинката ти остава "свързана" пак по същия начин - само наклоните са други и привидната "дължина" на отсечките /понеже всъщност интуитивно мериш дължината с евклидова мярка като ги гледаш/. Причинността се запазва /ако едно събитие е в миналия конус на второ - т.е. може да му повлияе - това събитие е в миналия конус на второто от гледна точка на всички отправни. с-ми/.
Просто не виждам как може да твърдиш че този геометричен наглед може да води до противоречие.
За костенурките имах предвид следното. Ако в "неподвижна" коорд с-ма имаш дълга лента оразмерена на равни разстояния и наблюдател, и две костенурки се настигат успоредно на лентата и всяка костенурка е яхната от един наблюдател. Всички са със сверени часовници и т.н. Принципиално скоростта на костенурките относно неподв. коорд. с-ма може да се измери без помощта на светлина или каквото и да е. От гледна точка на наблюдателя в/у задната костенурка която настига предната, относителната им скорост може да бъде измерена също без никакъв посредник /необходими са само показанията на часовниците; знанието за "началното разстояние" на което са били - разликата от броя белези покрай които са минали и разстоянието м/у 2 белега измерено спрямо неподвижен в костенурковата система еталон; и момента в който се настигат/. По този начин можеш да наблюдаваш неадитивността на скоростите директно /само за сметка на дилациите във времето/, без помощта на никаква светлина /ако се нуждаеш от някакъв напречен посредник да определяш положението спрямо белег на лентата - можеш да ползваш всяко нещо на чиято постоянна напречна скорост разчиташ - звук, да речем/.
Друг заобиколен път, е да завъртиш часовник със самолет около земята и да сравниш после показанията /това ще ти покаже само преобразуването на времевите интервали/.
При достатъчно прецизно проведени опити, ти задължително ще изведеш трансформациите на Лоренц /където ще ти участва емпиричната константа с/. Без използването на никаква светлина. Светлината е само граничния случай /макар че от нея е започнало всичко:)/
Разбира се, след това въпросът е в тълкуването им. Дали ще застъпиш ефирната гледна точка - която обяснява всичко - например "часовниците" ти не вървят еднакво поради забавянето на вътрешни процеси свързани с различната относителна скорост на светлината в тях /постоянна спрямо ефира, ако часовн. са базирани на електромагнитен принцип/ и това е и причината за привидното "скъсяване" на твърдите тела /пак допускаме че само ел-магнитни сили са отговорни/. Или ще използваш по-генералното твърдение на СТО - че САМОТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО изглеждат различно - за тези частни ситуации няма значение. Следствията са едни и същи - ти неизбежно ще изведеш емпирично Лор. трансформации.
Относно "Дори не съм убеден, че природата се чувства "длъжна" да се държи непротиворечиво." - приеми го като свобода на мисълта:))) Разбира се, това не означава че считам че не трябва да търсим непротиворечиви модели:)
По повод
"Освен това, даже и да приема, че в много случаи има съвпадение с експеримента, наличието даже на едно несъответсвие с експеримента е достатъчно за поставянето й под въпрос. Не беше ли такъв случая с класическата физика в началото на двадесети век дето обясняваше "всичко" с изключение на някои не твърде очевидни дребни неща (приказката за колата и камъчето …). Противоречивостта на СТО не е не толкова в математическата й конструкция, колкото във физическия й смисъл. Да се изисква физическа теория да има физически смисъл не ми изглежда толкова безсмислено колкото го изкарваш."
Напълно съм съгласен. Покажи едно противоречие и ще викам ура заедно с теб. Ако смяташ че това с влака и бомбата е противоречие, или си намерил и други - опиши ги малко по-професионално и подробно в отделен article.
Ако не можем да намерим грешка в разсъжденията - ще ги пратим за публикация във Physical Review от твое име:)))
Още нещо. Аз съм готов да обсъждаме всеки проблем от гледна точка на галилеевата механика /СТО предполагаме невалидна/. Но ако СТО дава обяснение, няма да се колебая да ти го изтъкна.
Както всъщност, разгледахме експериментите на Аспект. Разбира се, при тях именно допускането за "валидността на СТО" води до привидния "парадокс на нелокалността". За галилееви системи, нелокалността е нещо напълно естествено.
И за десерт:
Gain-Assisted Superliminal Light Propagation:
http://www.neci.nj.nec.com/homepages/lwan/gas.htm
Кво става с твоя форум? Май позадръстихме тая тема:))
|
| |
|
|
|