>В такъв смисъл, странно ми звучи, когато казваш
>"Имам предвид, че докато ти не си съгласен, че СТО е свободна от логически противоречия /сама по себе си - друг е въпросът дали е вярна, т.е. дали напълно отговаря на действителността/ подобна дискусия не би била плодотворна."
>Как е възможно една теория да води до логически противоречия и в същото време да е вярна ? Ти казваш горното при положение, че противоречията в тази теория са на всякак крачка и даже и в последния си текст загатваш за едно от тях:
>"Това е подобно на ситуацията с "трети наблюдател", който може да наблюдава 2 ракети раздалечаващи се със скорост на раздалечаване >c /макар че за всяка от ракетите другата се отдалечава от нея със скорост <с/."
>Извинявай, че малко се отклоних за СТО, но просто не можах да се въздържа :-).

>Както и да е … Много полезен разговор, и сега въпросът е в каква посока да го продължим, за да е още по-продуктивен. Ще трябва да помисля.

Значи първо - горното не е противоречие:) С риск да ти стана досаден, ето ти два прилични сайта третиращи "парадоксите" от твоя тип:
http://casa.colorado.edu/~ajsh/sr/sr.shtml
http://www.math.ucr.edu/home/baez/physics/
Има и хубави визуализации и дано видиш с очите си, че не са парадокси.

Когато казвах горното за плодотворната дискусия имах предвид, че не искам да се впускаме отново в дискусия за СТО от типа сама по себе си противоречива ли е тя.
Защото това не е въпрос на вяра или убеждения, а на елементарна логика която не изисква нищо повече от разглеждането на нещата в Риманово пространство.

Друг е въпросът, че природата не е длъжна да се съобразява с каквито и да било човешки конструкти или модели. Дори не съм убеден, че природата се чувства "длъжна" да се държи непротиворечиво.

В такъв смисъл, аз не предпоставям валидността на СТО като теория априори. Тя просто е един непротиворечив модел който описва сполучливо голям клас наблюдения /също както на времето си е бил модела с кристалните сфери на които са заковани небесните тела/.
Аз съм готов да обсъждам "възможната й невалидност", но само като такава идваща отвън - от конфликт с експеримента, от конфликт с други теории като кв.м. и т.н.
Да обсъждаме "противоречивостта й" като математическа конструкция е просто безсмислено - толкова безсмислено, колкото и да обсъждаме уравненията за движение по сферите на които са заковани небесните тела и да търсим "противоречие" в тях.


Относно преноса на информация и твоя пасаж:
"Във връзка с последния ти въпрос относно преноса на информация. Прав си, че това, което казвам не е общоприето, но аз вярвам на това, което чета в оригинала. Там аз виждам постулиране на нещо, което е свързано само със светлина (виж обаче тук :- ) http://www.infoworld.com/articles/su/xml/01/05/14/010514sucrystal.xml ). Спекулациите с преноса на информация възникват само ако нарушим коректната методология и започнем да препоставяме валидността на разни работи и след това да си ги доказваме. "

Без да предпоставяме нищо предварително, АКО наистина се реализира мигновен или свръхсветлинен пренос на информация, това наистина ще бъде причина да се преосмисли СТО, защото тогава наистина не е трудно да бъде конструиран парадокс /подобен на тези от твоя тип с бомбата/.
Единствения начин за избягване на парадокса е да се постулира съществуването на специална, "истинна" отправна с-ма, в която квантовия пренос на информация е "мигновен" за разлика от другите с-ми където той няма да е, т.е. нещо като опита на ММ в нов вариант, но този път с положителен резултат.

Ето и накратко как се конструира такъв парадокс:

Нека в т. А имаме "предавател", в отдалечената т.Б имаме приемник /да кажем свързани с "кабел" по който прекарваме информацията със скорост >c/ и те да са в покой спрямо лаб. отправна с-ма.
Събитието на "излъчване" на съобщението в А и събитието на "приемането му" в Б нека са едновременни в тази система.

В друга, "прелитаща" отправна система, събитието на "приемането" в Б ще е едновременно с някаква т. от миналото на А /спрямо лаб. отправна с-ма/, т.е. наблюдател в прелитащата с-ма ще наблюдава първо следствието /"приемането"/, после причината /"излъчването"/.

Сега, ако прелитащия наблюдател разполага с подобна установка която е в покой спрямо неговата система, в момента в който той наблюдава "приемането" в Б, той би могъл да изпрати "мигновен" /в неговата отправна с-ма/ сигнал който пристига в А още преди там да се е извършило излъчването по първата установка /и в двете отправни системи това събитие ще предхожда "излъчването"/.
Тоест, по този начин ще се "обърне" причинността в областта А, т.е. бъдещето ще влияе на миналото.


Единствения начин да избегнем това /парадокса тип убивам дядо си/ е като допуснем, че събитията имат една определена /а не многозначна/ конфигурация в 4мерния континуум, откъдето следва, че ако в покоящата се установка преноса става мигновено, във втората установка която е в покой спрямо прелитащия наблюдател и в движение спрямо лабораторната, този пренос няма да става мигновено а със скорост значително <c.
Което, разбира се, е в противоречие с "духа" на СТО че всички процеси протичат по един и същи начин, т.е. измервайки скоростта с която предаваме информация по един такъв канал, ние можем да определим скоростта си на движение спрямо ефира на "квантовата едновременност".

Тоест Лоренцовата трактовка на нещата веднага става реална за сметка на тази на СТО.

Както виждаш СТО противоречи на мигновения пренос на информация. Това, че в "оригинала" става въпрос конкретно за светлина, не е от съществено значение, разбери го най-сетне. Ако не разполагахме със светлина, СТО може да бъде създадена на базата на прецизни измервания върху това как изглежда движението на костенурки в различни отправни системи.