Откъде тръгнахме та докъде стигнахме:))
Извъртяхме пълен цикъл и се връщаме в началото.
Добре, сега поне постигнахме съгласие по смисъла на нер. на Бел.
Определено си прав, като казваш че "съвпадението на резултатите от експериментите на Аспект с тривиалните резултати от експерименти с механична система, при подходяща методология (валидността на СТО не се предпоставя), могат да служат като директен аргумент поставящ под съмнение валидността на СТО."
Точно това е същината на нещата, и ако си спомняш, оттам започнахме - дали СТО и кв.м. са съвместими.
Защото, определено кв.мех в някои аспекти е по-съвместима с нерелативистичния подход. Но наистина, както ти казваш откъде ще дойде спина? Хм... може би той може да се постулира, както е направено в Ландау и Лифшиц нерелативистичния том за кв.мех. Но това не е добре:)
Изобщо, за мен засега интересния въпрос е:
- Съвместими ли са СТО и кв.мех? И ако не са, то къде?
За да мога да анализирам това по-добре, и се опитвам да мисля за резултатите от Аспектоподобните експерименти като "черна кутия", позволяваща едновременна корелация на наблюдаеми пространственоподобни макросъбития.
За съжаление се опасявам, че ако започнем да разискваме горния въпрос с теб, темата ще се отклони в посока СТО и безкрайни обяснения по въпроса.
Имам предвид, че докато ти не си съгласен, че СТО е свободна от логически противоречия /сама по себе си - друг е въпросът дали е вярна, т.е. дали напълно отговаря на действителността/ подобна дискусия не би била плодотворна.
Понеже, както виждаш, когато обсъждаме Аспект и нер. на Бел, важно се оказа да можем да разглеждаме нещата от всякакви позиции - вкл. дали СТО е валидна или не и т.н. В крайна сметка поне една твоя заблуда се разсея, т.е. - че нарушаването на неравенствата на Бел е нещо екзотично независимо дали СТО е валидна или не:)
Но нека да споделя некои съображения:)
Първо, в експериментите за нелокалност /допускаме че те са съвсем коректни, т.е. няма loopholes и пр. проблеми от експериментално естество/ досега има нещо доста "подозрително" - те масово се поставят със светлина, а не масивни частици.
Фактът, че скоростта на светлината е c, може да има някакво значение.
Представи си следната интерпретация /в смисъла на СТО/.
Събитието на излъчване от емитера и събитието на минаване през поляризатора и събитието на детекция от детектора - които са все събития които лежат на "пътя на светлинния лъч" в 4мерното времепространство, са изродени точки в този смисъл.
(Светлината се забавя минавайки през поляризатора така че по-строго казано горното важи само за събитията на излъчване и достигане до поляризаторите.)
Т.е., времепространствения интервал м/у тези събития е 0.
Което, /не съвсем коректно казано математически/, означава че съществува инерциална с-ма в която всички тези събития се намират в една и съща точка във времето и пространството /за разлика от лабораторната/, т.е. те по същество са "едно и също събитие".
Фактически всички събития по пътя на един светлинен лъч във вакуум, от "гледна точка на светлинния лъч" са едно и също събитие.
Погледнато по този начин, изглежда че силната корелация резултат от експеримента може да се сведе до проста тавталогия от типа 0=0 - понеже те сякаш са едно "комплексно събитие" със суперпозиционираните свойства на отделните /както изглеждат от лаб. отправна с-ма/ събития.
Нещо повече, това сякаш "обяснява" защо не можем да предаваме информация на отсрещния наблюдател, въртейки единия поляризатор.
Заб. Разбира се, самите измервания си остават пространственоподобно разделени във всяка една коорд с-ма. Това е подобно на ситуацията с "трети наблюдател", който може да наблюдава 2 ракети раздалечаващи се със скорост на раздалечаване >c /макар че за всяка от ракетите другата се отдалечава от нея със скорост <с/. 4-мерното пространство поради комплексността си има някак си изродено взаимоотношение метрика/топология - което не знам дали се оценява достатъчно от физична гледна точка. Т.е. от това че "растоянието" /т.е. 4интервалът/ м/у 2 точки е нула, не следва че координатите им са еднакви и понятието "една и съща точка" е двусмислено от гледна точка на метрика и топология.
В тези рамки на разсъждение, съществено интересно би било да се поставят Аспектоподобни експерименти с масивни частици /свободни от loopholes/ - може би там корелацията не би трябвало да е толкова силна колкото предсказаната от кв.м. Разбира се имам предвид постановки които да осигуряват разделеността на събитията в пространство-времето и идеален delayed choice:))
В този смисъл на свеждане на нещата до тавталогии, нека да вметна, че лично на мен експеримента на Майкелсън и Морли винаги ми се е струвал леко тъп.
В крайна сметка представи си, висиш си в пустото пространство и въртиш някакъв уред, и очакваш от това показанията му да се променят. Единствената смислена причина за това би била анизотропията на пространството където се намираш.
Ако се абстрахираш от околните масивни тела, т.е. разпределението на енергия в околното пространство /които определено могат да създават тази асиметрия с конфигурацията си - но да речем че влияят само гравитационно и това може да се пренебрегне - т.е. ОТО и Нютон настрана/ - на какво основание /освен някакво мистично/ може да се очаква такава ротационна анизотропия?
Още нещо, ти вметна, че СТО не забранявала свръхсветлинен пренос на информация. Как да го разбирам това? /не е общоприетото мнение/. Как дефинираш пренос на информация?
|