Дзвер1, добре, ето нещата започнаха да се изясняват. Аз просто не съм обърнал достатъчно внимание на това, че ти наричаш класическа система системата, която се подчинява на СТО. Ти казваш:
"аз под "класическа" разбирам такава, за която важи СТО /а ти може би не/"
Разбира се, че не. И това мисля е общоприетото мнение. Каква излезе тя -- тъкмо това, което предизвика сътресение в класическата физика сега трябва да приемем като класическо. Щом говорим за кв. мех. -- нима нерелативистката кв. мех. не се разглежда отделно от релативистката. Разбира се и тук би трябвало веднага да се каже, че и това е една бъркотия, защото как без СТО ще изведеш спина напр., който е основно понятие в нерелативистката кв. мех. ? Но нека не навлизаме в тази бъркотия, а продължим обсъждането на въпроса свързан с Бел.
Ти казваш:
"Пси-функцията не може да бъде директно заместена от обикновени вълни, по простата причина, че тя е вълна не в реалното пространство, а във фазовото пространство на системата. Например, за 2 частици пси-функцията е вълна в 6-мерното пространство x1,y1,z1,x2,y2,z2 където Пси^2(x1,y1,z1,x2,y2,z2) е вероятността с-мата да бъде намерена в състоянието x1,y1,z1,x2,y2,z2 /т.е. двете частици едновременно да бъдат със съответните координати/. За 3 частици тя е ф-я в 12-мерно пространство и така. Грубо казано, това дава възможност две двойки събития x1,y1,z1,x2,y2,z2 и x1',y1',z1',x2',y2',z2', да са много близко във фазовото 6-мерно пространство - макар и далеч в "нормалните" негови подпространства 1 и 2 (т.е. x1,y1,z1 e "далеч" от x2,y2,z2). Това много наподобява описанието на самоорганизиращи се системи във фазовото им пространство, където се наблюдават силни корелации между далечни техни части /като ги проектираме обратно в нормалното тримерно/, т.е. те са силно-пространствено-взаимосвързани. На практика всяка една такава класическа самоорганизирана с-ма /като я проектираме от фазовото в 3-мерното нормално пространство/ най-вероятно нарушава неравенството на Бел /като се абстрахираме от СТО!!!/ -:)"
Това е вярно и добре казано, но забележи, тук ти отново обсъждаш формално постулирани свойства на пси-функцията, тъкмо свойства, които тр. да се докажат експериментално. Тези свойства произтичат от постулатите и няма никакво основание да се счита, че можем да не сме съгласни един с друг по свойствата на нещо формално постулирано. Несъгласията могат да възникнат само по това дали свойствата на това формално постулирно нещо наистина отговарят на свойствата на реална система. Тъкмо това е проблема. Аз вече на няколко пъти обръщам внимание на това, но ти някак си не си го забелязал.
Както Аспект, така и всички други последващи изследователи в областта ни представят само крайните резултати. Отново ти казвам, тъкмо тези крайни резултати се заместват в неравенството на Бел. Разбира се, за разлика от теб, аз считам, че неравенството на Бел със заместените стойности от експериментите трябва да бъде обсъждано без предразсъдъци. Например, при обсъждането на тези резултати не трябва да има никакво априорно приемане на валидността на СТО, невъзможността за безкрайна скорост на обмен на информация (което, да вметна, СТО не забранява) и т.н.
Значи, като извод от горното мога да препотвърдя, че от моя гледна точка критерий за това дали една система е кв. мех. е нарушаването на неравенството на Бел. Както изглежда, това е била и мотивацията на Аспект и другите, да проведат опитите си -- ако намерят условия успешно докажат нарушаването на неравенството в система, за която е прието да се счита, че се подчинява на кв. мех., то това ще е директно, нетривиално доказателство за кв. мех. характер на тази система. Подобно нарушаване се изследва, доколкото ми е известно, без априорно да се приема валидността на СТО. Парадоксално, оказва се, без това да е забелязано от Аспект и другите, че нарушаване на това неравенство е тривиално и се наблюдава и в класически (в общоприетия смисъл), механични системи. Следователно или кв. мех. системи не са нещо специално по отношение на класическите или просто това неравенство не е подходящият критерии за отличаване на едните и другите.
Нещо повече, ако сега предприемем да включим в разсъжденията си и СТО, ще видим, че вероятно можем да използваме въпросното нарушение на неравенството като аргумент срещу валидността й (ако изобщо приемем тезата, че СТО се простира и върху скоростта на обмен на информация).
|