"Дзвер1, както в предишни дискусии и тук всеки си приказва своето и не слуша другия (и аз в това число, де :- ) ). "

Може би си прав, макар че аз полагам максимални усилия да следя мисълта ти.

Ти отказваш да разглеждаме двама наблюдатели /поне засега/, отказваш да приемем наличието на "разделени" събития в пространство-времето и прочие. Напълно естествено е, че не виждаш нищо чудно в нарушаването на неравенството на Бел. Просто защото при тези предпоставки, неравенството на Бел просто показва силна корелираност на 2 събития и нищо друго, и НИЩО ЧУДНО В НАРУШАВАНЕТО му няма.

Ти казваш:
"Твърдението е, че тъкмо съгласно това неравенство (включващо само резултатите от измерването, а не пътя до тях) може да се съди за разлика между поведението на кв. мех. система спрямо класическа система -- ако се нарушава, системата се подчинява на кв. мех. Ако не се нарушава - системата е класическа. Оказва се обаче, че и класическа система го нарушава. "

Това изобщо не е вярно! Няма такова твърдение.
Може би представите ни за класическа система се различават - аз под "класическа" разбирам такава, за която важи СТО /а ти може би не/.


Независимо от това следното твърдение обаче, е вярно:

1. Всяка класическа система МОЖЕ да нарушава неравенството на Бел.

1.1 Класическата с-ма се подчинява на СТО - т.е. в нея съществува макс. скорост на взаимодействие /каквото аз разбирам под клас. с-ма/. Неравенството на Бел пак МОЖЕ да се нарушава - но само за определен вид двойки макросъбития/измервания/ - които са разделени с времеподобен интервал. За такива разделени с пространственоподобен интервал се очаква да се подчиняват на неравенството на Бел /и тъкмо тук е "противоречието" с кв.м!/

1.2 В клас. с-ма нямаме ограничение за скоростта на взаимодействие /да я наречем галилеева/.
Тогава, нер. на Бел може да се нарушава БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ.

Прочети тази точка 1 пак внимателно, защото според мен в неразбирането й се корени основната ти грешка и търсиш парадокси там, където ги няма.
Ти си в заблуждение какво точно твърди неравенството на Бел и какъв е неговият смисъл.

Засега само ще отбележа, че:
То изисква поне 2-ма наблюдатели /за да съществуват двойки конкретни събития-измервания които да корелират/.
При него съществено се използва съществуването на 3 свойства присъщи на ЧАСТИТЕ на системата, извън и независимо от измерванията.
Заб.Забележи самия факт че допускаме че можем да разделим системата на отделни части които носят определени свойства независими от /далечните/ измервания ПРЕДПОСТАВЯ че ние мислим в рамките на максим. скорост на взаимодействие!!! Има колкото си искаш класически /СТО несъвместими разбира се/ системи които НЕ МОГАТ да се разделят на части по този начин!!!
Понеже това може би не ти е ясно защо, нека да поясня:
- в случая с поляризаторите това са например свойствата:
"спин" надолу при ъгъл 0 град
"спин" нагоре при ъгъл 25 град
"спин" нагоре при ъгъл 90 град
/не твърдя че горните ще нарушат Бел, но съществуват подобни при опред. ъгли които го нарушават/
- в случая с контейнерите /Аертс/, това са например свойствата:
"вода в А" < 10л
"вода в Б" < 10л
"вода в Б" прозрачна

Тоест, имаш нужда поне от a, a' и b - така да се изразя.

Интегралната форма на неравенството е само негово разширение, когато броя на измерванията е голям, за да преминем към вероятности /а не да сравняваме брой съвместни измервания/.

Сега като че ли разбирам, защо толкова са те впечатлили примерите на Аертс.
Но когато разбереш, че неравенството на Бел НЕ МОЖЕ да се използва за разграничаване на класическа от квантова система /освен при определени, много специални условия - виж пак 1/, то всичко си идва на мястото.

Това, че се съгласих с факта че повечето примери за нелокалност давани с педагогически цели са нелепи, защото могат да бъдат обяснени с обикновени вълни, не означава че те могат да заместят кв. мех. описание - а просто че преподавателския подход е тъп и заблуждаващ.

Нека да подчертая нещо.
В известен смисъл, кв. механика /във формализма на Шрьодингер, а и донякъде на Дирак/, е много по-съвместима и непарадоксална за галилееви класически системи, отколкото ако допуснем валидността на СТО /виж само колко нежно се изразявам в твоя чест - "допуснем валидността"/.

Пси-функцията не може да бъде директно заместена от обикновени вълни, по простата причина, че тя е вълна не в реалното пространство, а във фазовото пространство на системата.
Например, за 2 частици пси-функцията е вълна в 6-мерното пространство x1,y1,z1,x2,y2,z2 където Пси^2(x1,y1,z1,x2,y2,z2) е вероятността с-мата да бъде намерена в състоянието x1,y1,z1,x2,y2,z2 /т.е. двете частици едновременно да бъдат със съответните координати/. За 3 частици тя е ф-я в 12-мерно пространство и така.
Грубо казано, това дава възможност две двойки събития x1,y1,z1,x2,y2,z2 и x1',y1',z1',x2',y2',z2', да са много близко във фазовото 6-мерно пространство - макар и далеч в "нормалните" негови подпространства 1 и 2 (т.е. x1,y1,z1 e "далеч" от x2,y2,z2).
Това много наподобява описанието на самоорганизиращи се системи във фазовото им пространство, където се наблюдават силни корелации между далечни техни части /като ги проектираме обратно в нормалното тримерно/, т.е. те са силно-пространствено-взаимосвързани.
На практика всяка една такава класическа самоорганизирана с-ма /като я проектираме от фазовото в 3-мерното нормално пространство/ най-вероятно нарушава неравенството на Бел /като се абстрахираме от СТО!!!/ -:)

Така че, моля те, прегледай отново какъв точно е смисъла на нер. на Бел и какво означава то - за да не търсиш парадокси там, където ги няма!

Чак след като сме взаимно съгласни по тези въпроси, има смисъл да дискутираме по-нататък, смятам аз.

И пак да кажа - ако не взимаме предвид крайната скорост на взаимодействие, то в нарушаването на нер. на Бел НЯМА НИЩО ЧУДНО и то е СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО /дали наблюдателите са 1 или 100 няма значение/.