Дзвер1, както в предишни дискусии и тук всеки си приказва своето и не слуша другия (и аз в това число, де :- ) ). Според мен най-важното в една такава дискусия е да се отсее това, което доктрината тихомълком пробутва за действително от това, което е наистина такова. Дано някакси накрая се разберем един друг и наистина видим кога желаното и действителното съвпадат и кога не.

Вече на няколко пъти се опитвам да ти кажа, че проблемът, така както е поставен от АПР не дава тази свобода на измерването, за която споменаваш. При даден опит се измерва дадено свойство само на едната частица. Матрицата А, чрез която представяме даденото наблюдаемо има отношение само към едната от двете частици. Парадоксът, който се констатира е, че при прилагане на тази матрица А върху общата пси-функция се получава автоматично стойност на наблюдаемото и за втората частица. Втори наблюдател няма и затова не може и да говорим за някаква свобода на втория наблюдател. Ето защо, както вече ти казах, когато мерим m(a') и искаме да знаем стойността на E(a',b) не можем да приемем, че в другия край точат вода, за да мерят прозрачността. Не си ли съгласен, че трябва да коментираме в термините на оригиналната постановка (АПР), а не някакви интерпретации на някой си ? Ако не ти е под ръка статията на АПР кажи, мога да ти я изпратя в pdf, за да се убедиш. Не отричам обаче, както вече също ти казах, че трябва да дискутираме по-нататък и наличието на втори наблюдател, но това е напълно отделна дискусия. Опасявам се обаче, че при такава дискусия ще констатираме не само парадокси по отношение на класическата, но и по отношение на кв. мех. система -- спомни си дискусията ни във връзка със синглетното състояние :- ).

Между другото, ако те притеснява това, че в съд А има 10.1L, а в съд B има 9.9L, то приеми, че това е случайно. Със същата вероятност съд А може да съдържа 9.9L, а съд B 10.1L в началото -- разбира се при това стойностите на Е ще са различни, но неравенството на Бел отново ще се наруши.

По точка 1. за трите направления -- известна е демонстрацията, която Вигнер прави, за да покаже несъстоятелността на теориите за "скритите параметри". Не е ясно как тук прилагаш тази постановка. В случая имаме ясно дефинирано неравенство на Бел, което се нарушава от класическа система, което показва, че нарушаването му от кв. мех. система не би трябва да се приема като нещо извънредно. Ако считаш, че критерият, който Бел поставя с дискутираното неравенство е недостатъчен, кажи. Интересно ми е да чуя коментара ти. Но не намесвай, моля те, конструкцията на Вигнер тук.

Въпреки непрекъснатия стремеж в литературата да се доказва нещо във връзка със СТО, тази теория в настоящата дискусия трябва напълно да се игнорира. Ако искаш, нека приемем това при разговора тук. Обосноваване на ситуацията тук чрез използване на СТО е просто контрапродуктивно. В този смисъл, нека забравим за точка 3. Още повече, че както споменах по-горе, в оригиналната АПР идея няма място за отдалечени несвързани измервания (въпреки че се споменава без нужда за "spooky action at a distance" и това, парадоксално, е любим цитат на всички адвокати на кв. мех.).

Нека сега коментирам следния твой пасаж:

"Квантовото описание на системата е нелокално в този смисъл, че измерването от едната страна предизвиква МИГНОВЕНА ПРОМЯНА НА ОПИСАНИЕТО НА ЦЯЛАТА С-МА /КОЕТО Е МИГНОВЕНО-СВЪРЗАНО ПОРАДИ КРЪСТОСАНИТЕ ЧЛЕНОВЕ/ - т.н. колапс, при който внезапно отпада единия /кръстосан!/ член от сумата описваща еntangled с-мата."

Това за кръстосаните членове и колапса безспорно е така, но в случая ние се интересуваме не от пътя по който сме постигнали резултата, а от самия резултат. Пътят разбира се е различен, както е различно и това, че двата съда не са две частици. Неравенството на Бел, което коментираме обаче съдържа числени стойности тъкмо на резултата от експеримента. Твърдението е, че тъкмо съгласно това неравенство (включващо само резултатите от измерването, а не пътя до тях) може да се съди за разлика между поведението на кв. мех. система спрямо класическа система -- ако се нарушава, системата се подчинява на кв. мех. Ако не се нарушава - системата е класическа. Оказва се обаче, че и класическа система го нарушава. Друг е въпросът, както казах, ако ти считаш, че въпросното неравенство е недостатъчно за тази цел -- отграничаване на кв. мех. от класическо поведение. Бих искал да чуя аргументите ти обаче -- това, че явно началното състояние на кв. мех. система се различава от началното състочние на класическата система не е достатъчно като аргумент. Ако това беше достатъчно като аргумент просто неравенството на Бел щеше да бъде напълно безинтересно.

От горното би трябвало да става явно защо не приемам коментара ти в последните абзаци.