Дзвер1, Това че двата раздалечени съда не са независими (което е предпоставка за нарушаването на неравенството на Бел) не е нещо очевидно. Зависимостта между двата съда се създава от началното условие -- 20L прозрачна вода. По точно същия начин това че двете АПР частици не са независими не е нещо очевидно. Въпреки че зависимостта им е поставена изначално -- състоянието им се описва от обща пси-функция -- тази им зависимост не е нещо очевидно и създава чудесен шанс за тези, кото обичат необичайните работи, за да разгърнат фантазията си. Нищо повече :- ).

Паралелът с двата класически съда раздалечени един от друг на голямо разстояние може да продължи и когато става дума за измерванията. Когато се извършва измерване на дадено наблюдаемо А напр. над първата АПР частица, априорно са известни всички, без изключение, собствени стойности на оператора представляващ това измеряемо (въпреки че самият акт на измерването "извлича" по случаен начин само една от собствените стойности). Така че, когато прилагаме матрицата А върху общата пси-функция ние не очакваме да създадем нещо, което вече не е било там по условие. Тъкмо по условие, когато мерим импулса p на първата частица, импулсът на втората частица трябва непременно да е -p.

За да не се получи объркване, специално отбелязвам, че, съгласно АПР, ако разглеждаме двама изследователи, то случай при който първият изследовател мери координатата x на частица #1, ние искаме да знаем каква е координатата x на частица #2 (и с "изненада" узнаваме, че е точно x2, въпреки че изобщо не сме я мерили :- )), докато втори изследовател всъщност мери импулса p върху частица #2, изобщо не е обикновено разглеждания случай. Надявам се обаче да го обсъдим по-нататък. Засега нека го забравим. Ти разбираш защо специално отбелязвам този случай -- свързано е с твоята забележка за това, че някой в последния момент може да смени намеренията си и да използва "свободата" си, за да започне да мери нещо друго.

Ако искаме да започнем да се шокираме от разни работи, както някои правят в кв. мех., ние можем да започнем да се учудваме и за неща свързани с нашата класическа система. Така например, ние можем да се шокираме от факта, че измерване m(a'), което извършваме върху съд А и което дава резултат "yes" по някакъв "мистериозен" начин предизвиква m(b) да бъде "yes", а не нещо друго, ако някой иска да провери това. Значи, можем да продължим ние, ако такива фантазии ни се сторят занимателни, информация между А и B е преминала със скорост по-голяма от скоростта на светлината, което противоречи на СТО (като казваме това ние даже забравяме, че в СТО изобщо не става дума за скорост на пренос на информация или на друго нещо освен за скорост на светлината.) Ние може дори и да напишем, че P(a*b) вече не е P(a)P(b) и какви ли не още неща.

И така -- по точно същия начин, както при измерванията върху АПР частиците, ако отнемем 1L вода от А, за да "измерим" дали е прозрачна (забележи, това е m(a'), а не m(a',b)), то неминуемо, поради началното условие, за системата ще стане валиден фактът, че E(a',b) е +1. Както загатнах, ще бъде наистина безсмислено, ако започнем сега да спекулираме, че този резултат се е получил, защото се е извършил някакъв светкавичен обмен на информация между двата съда. Подобна спекулация ще бъде точно толкова безсмислена, колкото и в случая с АПР частиците. Нали разбираш също, че не допускаме, че на втори наблюдател може да му хрумне да мери m(b'). Подобно допускане би било подобно на горния, отхвърлен от нас (засега), пример с частиците -- все едно да мерим x върху частица #1, а p върху частица #2. Това е във връзка със забележките ти за "изолирани измервания" или "произволно избрани измервания". Измерванията върху нашата класическа система са точно толкова "изолирани измервания", колкото и върху системи в кв. мех., ако искаме да говорим с такива термини. Също така, привидната "произволност" при измерванията върху АПР частиците е точно такава, каквато е и в класическата система.

Така че, едва ли е вярна тезата, че, видите ли, в кв. мех. две съвършено независими частици внезапно си обменят информация, когато измерваме свойство върху едната от тях -- досущ както някои класически системи съставени от свързани два резервоара или нещо подобно. С други думи, едва ли е вярно, че, видите ли, винаги когато има връзка между две системи неравенството на Бел се нарушава -- и това е нещо напълно в реда на нещата, докато в кв. мех. неравенството на Бел се нарушава, въпреки че няма връзка между двете системи и това прави кв. мех. нещо много специално.

Мисля, че от горното трябва да стане ясно, че тезата за две напълно изолирани частици в кв. мех., които някак си си обменят информация губи съдържание, ако разбира се не приемем, че и класическите два съда си обменят информация :-) Това, за безкрайната скорост на обмен на информация и разните други "интересни" работи са създадени от писатели-фантасти за забавление на читателите и както изглежда претенциите, че има някакъв физически смисъл лесно се оборват с прости примери на класически системи. Затова, вероятно е по-добре да оставим мечтите за такива "технологии" на фантастите, а ние да приемем реалността такава каквато е, без специалната скрита екзотика на кв. мех.