Добре, нека продължим - успокой се:)

Всъщност струва ми се, че ти не разбираш един основен и много съществен момент за неравенствата на Бел.

От тях следва - чисто и просто, че отделните, раздалечени измервания НЕ СА независими /т.е. съвместното вероятностно разпределение не може да се представи като произведение на локалните вероятностни разпределения - както си учил в училище че Р(a ^ B)=P(a)P(b) за независими събития/.
Точка. Нищо повече.

Това НЕ означава, че само в кв.м. можеш да имаш нарушаване на тези неравенства. Всъщност, всяка класическа система може да ги нарушава стига да подбереш подходящи зависими измервания /и да имаш поне 3 дефинирани вероятностни разпределения/.

Както в твоя пример, така и в този на Аертс, така и в кв.м. - раздалечените измервания НЕ СА НЕЗАВИСИМИ. Понеже се нарушава нер. на Бел.
Точка, това е. Нищо повече.

Сега, отбележи си още един много важен момент - нарушаването на нер. на Бел означава че са зависими ИЗМЕРВАНИЯТА, а НЕ САМО частите на системата, които се измерват.
Т.е. корелацията е толкова силна, че не може да се дължи на "скрити параметри", "памет на системата", "логическо свързване на отделните й части" и т.н. Измерванията са свързани директно едно с друго, а не само индиректно чрез свързаността на отделните части на системата една с друга.

Като следствие от горното, безспорно можеш да конструираш класически модели, които да нарушават неравенствата на Бел по подобен начин на кв. механика.

Ще попиташ тогава - е къде е проблема.
Проблемът е, че се счита /следвайки СТО/, че съществува максимална скорост на взаимодействие. От което следва, че корелацията между две раздалечени измервания които следват през достатъчно кратък интервал от време може да се дължи САМО на взаимната зависимост на отделните части на системата които се измерват - но НЕ и на типа измерване който се извършва /и може да се подбере в последния момент/.

Е да, обаче кв. механика /бидейки нелокална/, предсказва че ИЗМЕРВАНИЯТА ще са зависими дори и при такива раздалечени и "почти едновременни" условия - точно както бихме могли да очакваме в някои класически модели, когато "има време" локалния контекст на едното измерване да се отрази на локалния контекст на другото /т.е. второто измерване се извършва върху резултата от първото - пример Малус/ - т.е. събитията не са достатъчно добре разделени или скоростта на взаимодействие е достатъчно голяма.


Ти казваш:
"аз бях склонен да приема като нещо доказано по безспорен начин, че неравенствата на Бел са така характерни за кв. мех. както принципа на Хайзенберг. "

Не, нер. на Бел са характерни за кв. механика и я отличават от класическата САМО за такива "добре изолирани" измервания. За неизолирани измервания, те са характерни както за кв.м. така и за класическата механика.

Сега, трябва обаче да се прави разлика между нер. на Бел и резултатите от експерименти от типа на Аспект.
За да бъде показано нарушаването на неравенствата чрез експеримент и ТОВА ДА БЪДЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО И НЕКЛАСИЧЕСКО, трябва да бъде осигурено условието за раздалеченост на измерванията в горния смисъл. Т.е. да нямат време да обменят информация със скорост с.
Също трябва да се изключат всякакви loopholes от рода на странични корелации в експерименталната апаратура и т.н.
Всичко това наведнъж, разбира се не е извършено все още, затова резултатите не могат да се интерпретират еднозначно като отхвърлящи класическо обяснение.


Тук използвам случая да вметна по повод твоята забележка

"което наистина ни интересува са състоянията на системата, които се описват като m(a'b) и т.н. (а не отделните m(a), m(b') и т.н. -- не забравяй, че в неравенството на Бел заместваме тъкмо резултатите от синхронните E(a,b), E(a',b) и т.н., а не нещо друго)"

че в опитите наистина заместваме Е-тата накрая за да демонстрираме нарушение на нер. на Бел, но НЕ ЗАБРАВЯЙ че имаме идеално дефинирани и премервани отделните m(a), m(b') с вероятност 1/2 и получаващи конкретни стойности "да" "не" за всяка двойка измервания, и Е-тата се конструират на базата именно на честотите на комбинациите на тези конкретни стойности, а не се "наблюдават в чист вид".

В твоята апологетика ти използваш тъкмо обратния подход - от съвместните разпределения вадиш извод за локалните разпределения, и забраняваш добре дефиниран конкретен резултат поотделно за произволно избрано локално измерване /или произволно избрана двойка такива/:)
Независимо какво е състоянието на твоята система - синхронно, несинхронно и т.н., ти не можеш да ми отхвърлиш правото да направя избрано от мен измерване /именно измерване!/ и да получа определен резултат?

Всичко това, по същество в идеалния случай е delayed choice експеримент - както ситуацията с модификацията със завъртане на детектора докато фотона е в полет в експеримента с двете полупрозр. огледала който коментирахме в самото начало. Самият ти каза, че ако такъв експеримент би могъл да бъде осъществен и наблюдавахме това предсказание на кв.м. на практика, това е необяснимо в клас. понятия.