Добре дошъл.

Човече, същината на експеримента е, че всеки от двамата в последния момент може да измени решението си кое от свойствата да мери /а или а', т.е. примованото или непримованото/. Без да уведомява другия!

Т.е. двойките експерименти НЕ СА предварително договорени!

И, наблюдател А трябва да може обективно, на място да провери /чрез експеримент/ дали определено свойство за неговата "половина" е налице, независимо от това какво прави другия наблюдател Б - и изобщо независимо от това дали Б измерва нещо!

Тоест, освен съвместните разпределения Е /които според теб описват истинското състояние на системата/, ти трябва да имаш ДОБРЕ ДЕФИНИРАНИ единични разпределения например за А m(a) и m(а') - забележи НЕ m(a,b) и m(a,b')!

Така че, това е безсмислено:
"Мисля, че от моя текст по-горе става ясно защо, даже и да предположим, че резултатът от моето измерване на b стои неопределен, това няма значение, ако ни интересува реалното състояние на системата."

Как ще мериш после съвпаденията ако не можеш да получиш определени резултати за всяко от раздалечените измервания поотделно?

Но хайде, стига с тоя пример, само наливаме от пусто в празно.



Ти преди ме попита, какво е мнението ми за експеримента.
Сега вече мога да ти кажа, тия дни от интерес се позарових в нещата. Чисто формално, неравенството на Бел е неоспоримо /доколкото считаме че ако две събития корелират те са зависими едно от друго а ако не - то са независими/.
Тоест, няма класически модел със скрити параметри и крайна скорост на взаимодействие, който да докара 1 към 1 квантовото предсказание на нещата /разбира се, тук предполагам истинско измерване с delayed choice така че да няма време двете събития да се "синхронизират"/.

Обаче, това е само при идеалната ситуация, когато предпоставките за неравенството на Б. са изпълнени.
Факт е, че във всички опити досега има loopholes, и те не могат категорично да отхвърлят също така и класическа интерпретация. Т.е. само косвено могат да служат за подкрепа на кв.м.


Един от най-интересните примери /и абсолютно коректен/ за loophole, който намерих:
http://www.pnas.org/cgi/content/full/98/25/14224
и лека вариация
http://www.pnas.org/cgi/content/full/98/25/14228

Същината е, че ако в "скритите параметри" на обстоятелствата при А и Б съществува зависимост само от времето fa(t), fb(t) /която може да се дължи на естествен "часовник" поради еднаквостта на природните закони в А и Б/, то това може да корелира резултатите!

Например ако събитията които се проверяват за корелация са отклоненията на часовникови стрелки спрямо предварително избрано направление в пространството, то те ще корелират явно нелокално по същия "абсурден" начин /тук изобщо без никакви частици в действие/.
И въпреки, че за всяка двойка отделни измервания нер. на Бел е в сила, то за поредица такива двойки измервания то не е /понеже не се измерват в един и същи момент/. Т.е. скрит параметър от този вид може да "докорелира" нещата във времето.

Но прочети го сам. Въпреки че там има "светлинни конуси" и т.н. това не е съществено /същественото е че максималната скорост на взаимодействие се допуска че е някаква крайна, а не мигновена/.