Дзвер1, отново съм на линия. Не е мястото тук за пътеписи, затова само ще спомена, че имах много интересни разговори, особено в Оксфорд, по-специално в центъра за квантови компютри. Надявам се да обсъдим това в бъдеще. Както не се съмнявам знаеш, въпросите свързани с квантовите компютри имат пряка връзка с това, което обсъждаме и тук. Искам също само да спомена, че в Кембридж, за съжаление, нещата не ми се видяха много оптимистични. Старата Кавендишка лаборатория е превзета от някакви други неща и в съседство е останал само един музей с научни апарати от миналото. Това, което сега е Кавендишка лаборатория е изтикано в поляните около града и се помещава в едни запуснати сгради. И там има малък музей с оригинални апарати използвани от Ръдърфорд, Максвел и т.н. Там се помещава и групата на Джозефсън, за когото отворих тази тема :-). В съседство се виждат модерни сгради, които се строят с парите на Бил Гейтс, но едва ли имат пряка връзка с прочутата лаборатория.

Бих искал да продължа сега с коментар по последния ти постинг.

Когато даден изследовател предприема изследване, то това изследване е не за нещо друго, а за да се установят свойствата, които дадена (класическа) система има и без друго. С други думи, системата (класическа такава) има дадени определени свойства даже и когато изследователят не подозира за тях (а и в случаите, когато прави погрешни изводи).

Например, когато свойството прозрачност (при отнемане на 1L) в съд А е налице едновременно със свойството "в съд B има повече (по-малко) вода" обективната реалност (стойност) на Е(a',b) e независима от това дали има или няма наблюдател(и) -- не е коректно да се мисли, че измерване над А предизвиква някакво изменение в B. В случая, когато общото начално количество е 20L и началното разпределение е 10.1L (съд А) и 9.9L (съд B) стойността на E(a',b) неминуемо е -1 независимо от това дали някой прави наблюдение или не.

Идеята за изследователи се привнася за удобство, а и за да можем да сравняваме с това, което се случва при измерване в кв. мех. -- измерването там е по-особено от това в класическия случай. За да не се изпадне в грешка обаче, изследовател (изследователи) на не толкова сложното явление, което обсъждаме трябва да използват подходяща методика. Например, ако са двама, то те предварително трябва да се уговорят за порядъка на измерванията -- например, #1 прави m(a), m(a), m(a'), m(a'), докато #2 прави m(b), m(b'), m(b), m(b'). Сега, след като веднъж се знае, че общото начално количество е 20L и началното разпределение е 10.1L (съд А) и 9.9L (съд B), както и процедурата по която ще се правят изследванията, всеки един от двамата изследователи е в състояние сам да даде верният отговор за стойностите на E(a,b), E(a,b'), E(a',b) и E(a',b'), съответно да констатира, че неравенството на Бел се нарушава.

Това, че се прави начална уговорка за последователността на измерванията не трябва да ни смущава, защото това е само с цел достигане истинност на заключенията, които изследователи биха направили. Тази или друга подходяща методика на наблюдение обаче по никакъв начин не въздейства на явлението -- то е такова, каквото е. Ето защо, няма нужда да се изпращат писма или да има каквито и да е други комуникации, за да е обективно вярно, че когато се отнеме 1L от А и се мери синхронно m(a',b), то резултатът е Е(a',b) = -1. Тук визирам, разбира се, следния твой текст:

"Поради болдирания текст по-горе, ти няма да можеш да определиш свойството b, преди да получиш информация от наблюдателя при А - например с писмо - дали той е решил да мери прозрачността или аналогичното свойство a /понеже, ако е решил да мери прозрачността ти трябва допълнително да извадиш единица при сравнението с което определяш b, а ако е решил да мери а - не вадиш тази единица а само сравняваш двете количества/.

Тоест, резултатът от измерването b ще ти стои неопределен /понеже процедурата за сравнение на аргументите му ще стои неопределена с единица/ до момента, до който ти не получиш информация при Б за измерването което е решено да бъде извършено върху А /което съответно ще определи как да сравниш аргументите на b и ще ти даде възможност да получиш конкретен резултат "yes" "no" за b/."

Мисля, че от моя текст по-горе става ясно защо, даже и да предположим, че резултатът от моето измерване на b стои неопределен, това няма значение, ако ни интересува реалното състояние на системата. А тъкмо реалното състояние на системата е това, което наистина ни интересува и тъкмо при него се явява нарушаване на споменатото неравенство на Бел.

Спирам дотук, за да чуя твоя отговор.