Дзвер1, ти казваш:

"За да е Бел в сила, се предполага, че резултатът от измерването на А зависи САМО от контекста на А, а не и на Б."

Не е ли вярно обаче, че още неколабиралата пси-функция (синглетното състояние при Бел) съдържа в себе си обвързаността на А и B ? В този смисъл надали при Бел измерването на А наистина зависи само от състоянието на А, а не и от това на Б. Измерването, "колапсът", само проявява, разкрива, зависимости, които системата е притежавала още преди експеримента. В този смисъл не е убедително твърдението ти:

"Тоест, ти нарушаваш условието за "локалността" още в условието, чрез което дефинираш вероятностната си променлива /тоест, тя е взаимна ф-я на резултата и от двете измервания извършени върху двата съда/."

Наблюдението се извършва само върху единия съд, а заключението се прави не вследствие на наблюдение върху другия съд, а вследствие на едно условие дадено още преди започването на експеримента -- общият обем на водата с която разполагаме е 20L. Никакво наблюдение върху втория съд не е необходимо да правим, ако знаем това първоначално условие (а ние го знаем). Подобен е случаят и при Бел с двете частици в синглетно, а не някякво друго, състояние в началото. Не е ясно защо считаш, че при Аертс нещата стоят някак различно и по своему "скрито" (между другото, още не съм убеден, че опитът на Аертс със скачените съдове нарушава неравенството на Бел.)

Ти по-нататък казваш:

"Тоест, самите ти променливи са дефинирани като нелокални, ако разбираш какво искам да кажа."

Не е ли вярно обаче, че подобно дефиниране е валидно и в случая на Бел ? Както споменах, обвързването, нелокалността на двете частици при Бел е налице още в оригиналната (преди експеримента) функция на състоянието на двете частици. Конкретната форма на обвързване между двете частици се проявява едва след експеримента, но това не значи, че я е нямало в зародиш и експериментът я е създал.

В такъв смисъл и условието, което даваш за локалност едва ли се изпълнява и в случая на Бел.

Исках отделно да обсъдим случая с интеграла, но щом го дискутираш тук, нека спомена някои неща. Първо, самата форма на закона на Малус е нещо нетривиално и показва определени свойства на лъчите. Има най-различни други, даже още по-малко очевидни закони от този на Малус в оптиката и изобщо във физиката. Никой обаче не тръгва от това да прави допълнителни екстравагантни изводи като тези за нелокалността. По подобен начин, мисля, трябва да се приеме и експерименталното наблюдение на лъчите в картинката, която представи в предишен постинг. Това е един експериментален факт и ако искаме да напишем интеграл, който да го описва, последният ше има по-сложна форма от тази, която обсъждаме с теб. Но нима ти сам не спомена това, когато каза да питаме математиците ? И в това няма да има нищо неестествено - просто такъв, макар по-сложен интеграл, ще отразява определени интересни свойства на лъчите. Това е нещо приемливо, за разлика от фантазиите за нелокалност, които възникват, когато започнем насила да налагаме тези свойства върху частици, а не разглеждаме това, което е естествено, т.е. лъчи.

Свършвам сега този текст, писан в минутите преди заминаването -- нали ти бях казал, че ще пътувам. Надявам се да се чуем след десетина дни, ако междувременно не ти пиша от някое интернет-кафе.