По въпроса за тухлите и телепортацията мисля сме на едно мнение. Все пак, интересно би било да питаме и някой специалист по въпроса дали има принципна разлика /от гледна точка на следствията/ между квантовата телепортация и тази осъществена при случайното раздаване на тухли. Може би изпускаме нещо.

И за мен основния въпрос е:
"Дали наистина не е от значение и "изобщо не е необходимо да знаем механизма по който се осигурява такова поведение на макрообектите /двата генератора или фотоумножителя/ - еntangled частици, вълнови импулси или нещо друго" и дали наистина е достатъчно да разглеждаме "цялата "фина механика" на постановката" само като като "черна кутия", при което да ни интересува "само крайния, наблюдаем макрорезултат ?" Дали ако се забрави корпускулярният характер на светлината опитът на Аспект би имал някакво значение - не е ли вярно, че явлението, кето обсъждаме е интересно тъкмо защото претенциите са, че то се наблюдава при частици, а не при вълни ? Може да имаме милиони радиоапарати настроени на честотата на даден предавател, което не е прието да се разглежда като някакво доказателство за нелокалност. Много от тези милиони само с леко завъртане на копчето чуват друга радиостанция, но и това не се използва като доказателство за специалния характер на квантовата механика спрямо класическата. "

Примерът ти с радиоапаратите е добър, ти ме изпревари в даването му. За съжаление, той не е достатъчно добър, защото въпросът е не само за корелациите, а за силата на корелациите.
Другояче казано, има трудност в това когато приемниците са завъртяни на 90%, приеманите програми да "антикорелират", както и да приближават закона cos^2(alpha) който се дава като резултат от кв.м. и приблизително се потвърждава в експеримента.

Класическо, вълново обяснение в случая е като че ли е невъзможно.
Обикновено, вълновото обяснение дава предимството, че във всяка точка в пространството присъства информация и за двете вълни /за разлика от частиците/ която може да "взаимодейства".
В случая, май не можем да се възползваме от това обаче.
Трудността идва от следното.
Въпреки че при взаимодействието на вълните /или комплексната "двойна" вълна, или частицата - както искаш го наречи/ с апарат А от близката му околност, вълните носят информация както за едната така и за другата частица, те не могат да носят информация за ъгъла на който е завъртян поляризатор Б относно А - който междувременно може да е всякакъв.

Нека да го систематизирам така, достатъчно общо.
Ако допуснем, че:
1. Вероятността в определен интервал от време А да "пропусне частица" е П.
2. П зависи от състоянието на "полето" в околност на А в този времеви интервал.
3. П зависи и от относителния ъгъл на който е завъртян поляризатор А спрямо някакво избрано направление в пространството, и състоянието на "полето" през интервала очевидно е дефинирано И спрямо това избрано направление.

Забележи, че от 2 следва че "полето" носи информация в околността на А за всяка точка, до която е достигнало, т.е. включително за околността на Б /частицата летяща към Б/ - предимството на недискретния подход. Това в случая обаче като че ли не ни помага, защото "частиците" така или иначе са "свързани" дори и при дискретния класически подход.
Но, в околността на А полето може да носи информация само за "несмутеното" състояние на полето в околността на Б. Тоест, когато полето в околността на Б започва да взаимодейства с поляризатор Б, това няма време да отрази в околността на А /по друг начин казано, че двете измервания са независими и ъгъла на който е завъртян Б няма влияние върху вероятностната дистрибуция на това което се случва в А/.

Тоест, П ще е някаква /евентуално много сложна/ вероятностна функция от alpha за конкретния "импулс" /или частица или каквото и да е/.
Сега, ако подобно е валидно и за приемник Б, то ти трябва да умножиш 2 класически вероятности П1 и П2, за да получиш вероятността за общо преминаване.

Сега, теоремата на Бел е като че ли директно приложима за подобни случаи. Макар че не придаваме дискретно значение на "има свойство с - няма свойство с", а вероятностно.
В случая П(минава тест а, не минава тест б) например може да се запише като П1(минава тест а)П2(не минава тест б) с чиста съвест, защото тестовете а и б са отдалечени и независими един от друг.
Заб. - Забележи разликата с това когато поляризаторите са само от едната страна и статистическите резултати са същите. Тогава, класическо обяснение /вълново/ е допустимо, защото двете вероятности корелират /второто измерване се прави върху резултатите от първото/ и Бел не може да се приложи.

Фактически, след известни приемливи допускания, математически задачата се свежда до това дали съществува функция U такава, че

1)

1/(2pi) * Integral ot 0 do 2 pi{U(alpha)*U(alpha+beta) d(alpha)} приблизително равна на cos^2(beta)

където
U(alpha) е вероятностна функция от относителния ъгъл alpha който е между ориентацията на поляризатор А и ъгъла на полето /в уравнението на полето имаме зависимост от ъгъла му спрямо базисно направление в пространството/
Грубо казано alpha е ъгъла под който полето "среща" направлението на поляризатора

U(alpha +beta) е същото за Б /beta е относителния ъгъл на който са завъртени двата поляризатора/


2)
Интегрираме и усредняваме от 0 до 2 пи поради приемливото допускане, че полето статистически не определя някакво избрано направление в пространството /което е в съгласие с най-елементарните експерименти с поляризатори/.

Пряката аналогия с квантовата функция пси е недопустима, защото не можеш да имаш класически отрицателни вероятности /т.е. П1 и П2 които отговарят на двата умножени члена под интеграла да "интерферират"/

Сега, ако допуснем класическата представа, че полето се определя само от направлението на поляризация в момент т - тоест двата импулса са в определено и еднакво, но неизвестно предварително състояние на поляризация /кръгова в общия случай/, и се излъчват равномерно по всички ъгли в пространството (2), получаваме следния частен случай:

U(alpha)=cos^2(alpha)

и интегралът 1) за частните случаи бета 0 и бета 90 се превръща в

Integral(cos^4(alpha))
и
Integral(cos^2(alpha)*sin^2(alpha))

като съответните стойности на корелация съответно се получават 3/8 и 1/8 за разлика от желаните 1 и 0. /тук май изпускам малко нормиране но това не е от съществено значение/.

Картинка за това можеш да видиш например тук:
http://www.laser.ru/ru/transaction/tiqm/TI_fig_01.html

Разбира се това е само една частна вариация на горното (1) /в случая пропускаме интегриране по времето и т.н/.
От примера се вижда, че класически корелации с подобна форма пак са възможни, но те не са толкова "силни" че да нарушат нер. на Бел.

В общия случай евентуално U би трябвало да е някакъв интеграл от времето за преминаване на "импулса", състоянието на полето в пространството и т.н.

Тоест, въпроса се свежда до това съществува ли вероятностна функция на плътността U /очевидно изпълняваща основните изисквания за такива ф-и - да е от 0 до 1 и пр./, която да позволява приближението 1).

Връзката на теор. на Бел с общото уравнение 1) за мен не е съвсем очевидна. 1) допуска определена асиметрия на полето в околностите на А и Б за всяка "двойка импулси", която като че ли не се взима под внимание при теор. на Бел /двата конкретни чорапа не са статистически еднакви/. Това би било възможно при вкарване на определена нелинейност.
Може би трябва да питаме в клуб математика?

Във всеки случай прекъснатата функция - математически изрод - дефинирана като
U(x)= 0 или 1
U(x+2*pi*k) = not (U (x+pi/2 +2*pi*n))
и 1/(2pi) * Integral ot 0 do 2 pi {U(x)dx}=1/2

изпълнява изискването за "силните корелации" при 0 и 90 и дава неизвестен за мен резултат при междинни ъгли-:)