Добре, малко "контрааргументи".

Въпросът ти с 25те % беше напълно резонен в определен смисъл.
Същественото е, че статистическите предсказания на кв.м. са такива, които биха били невъзможни за некорелирани класически единични събития.
А класическите единични събития трябва да са корелирани по такъв начин, че "причинителя" на корелацията да има скорост на разпространение по-висока от с, в рамките на експеримента /ако се вярва на кв.м. безкрайно голяма/.

Дай да се върнем за момент на постановката на Аспект.
Аналогията с тухлите тук не е много подходяща, защото трудно се представя ситуацията с двата поляризатора под ъгъл - затова ще използвам за онагледяване "генераторите" на случайни числа.

Нека да се абстрахираме от "частиците" или "вълните" като причина за показанията на детекторите, и да разглеждаме статистическите показания на самите детектори.

Съществен момент тук е, че се сравняват статистическите корелации на ЕДИНИЧНИ събития /регистриране или не на фотон във фотоумножителя - дискретна нула или единица в "генераторите"/, и ОСВЕН ТОВА статистиките при относително изменение на експерименталните постановки, което може да бъде предизвикано и едностранно /различен ъгъл между поляризаторите - различно относително положение на "генераторите"/.

При фиксирано относително положение на генераторите, корелацията между показанията им не може да бъде обяснена и класически, ако допуснем че "причината за показанията им" се е зародила в достатъчно малка времево-пространствена околност на всеки от тях.
Чисто класически, вероятностната корелация между специфични събития винаги се обяснява с общ фактор /евентуално "причинен"/ който се "проектира" и играе роля в статистиката и на двете събития.
Тоест, в случая трябва да допуснем, че едно единствено, определено събитие играе роля в определянето на всеки конкретен резултат на двете корелирани събития /и това събитие е евентуално отдалечено в миналото, ако искаме да избегнем представата за някаква хипотетична протяжна "субстанция", която корелира показанията "едновременно"/.

Сега, когато разгледаме и статистиката на отделните събития И ПРИ относително изменение на експерименталните постановки, горното класическо обяснение за корелираността им не може да бъде дадено /теор. на Бел в действие/.

Имайки предвид, че корелацията на резултатите се измества "мигновено" при промяна на относителното положение /т.е. липсата на някакъв преходен статистически процес във времето/, ние осигуряваме само близката пространствено-времева околност около генераторите да носи отговорност за корелациите веднага след промяната на взаимното им положение.

Казано по друг начин, не може да съществува такова /трето/ събитие, което да е в миналите светлинни конуси на конкретните наблюдавани две събития и да има обща причинна роля при тяхното формиране. Става въпрос за корелацията веднага след промяната на взаимното им положение.

Това, с което се влиза в конфликт, е възможността поредицата генерирана от генератор А да е предварително статистически определена /и за двете му положения, и независимо по колко сложен начин/ САМО от неговата близка минала околност несъдържаща генератор Б, и едновременно същото да е валидно и за генератор Б.

Тоест, ситуацията е "обяснима" класически само с допускането на мигновена корелация /взаимозависимост/ между единия и другия генератор, която зависи от относителното им положение, поради което говорим за "нелокалност".

Забележи, че за всичко това изобщо не е необходимо да знаем механизма по който се осигурява такова поведение на макрообектите /двата генератора или фотоумножителя/ - еntangled частици, вълнови импулси или нещо друго - цялата "фина механика" на постановката нека да е черна кутия - нас ни интересува само крайния, наблюдаем макрорезултат.
Тоест, достатъчно е да имаме налице експерименталната постановка и да се убедим с очите си, че тя действа по този начин /или два "случайни генератора" с подобни свойства/.

Едно от нещата, които правят възможни горните разсъждения, е това че говорим за ЕДИНИЧНИ двойки събития и статистическата корелация между тях /с други думи можем да го кажем че причинителите им са частици-фотони, но от макро гледна точка за разглежданата от нас ситуация черна кутия това няма значение/.
Забележи, че при примера с генераторите например, ако се разглеждат усреднени резултати при long run ще имаме просто две статични показания 1/2 и това е, така че всички горни разсъждения губят смисъл /стават "ненаблюдаеми"/.

Така че, ако си представим един по-усъвършенстван опит на Аспект и горното дискретно макроповедение се наблюдава пряко и недвусмислено, то съществуването на "мигновени статистически корелации" е неизбежно като следствие, при това проявено на макроравнище - наистина, само при тази много специална ситуация.

Което ни води до заключението, че на квантово равнище /равнище на квантови единични събития/, поведението на една система трябва да се разглежда като корелирано /в класически смисъл/ със състоянието ако не на цялата вселена, то на една доста по-голяма част от нея отколкото сме свикнали да мислим.
Разбира се, тази корелираност в общия случай изчезва когато разглеждаме макрообекти /т.е. статистически ансамбли от кв. събития/, и може да се манифестира явно само при такива редки "специални" постановки като тази на Аспект, явления като свръхпроводимостта и т.н.

Това наистина наподобява в известен смисъл холографско филмче, където локални събития в холографирания обект се представят с нелокални цялостни промени върху цялото пространство на плаката и обратно.

Е наистина интересно става като се опитаме да съчетаем горната картинка със СТО. Тогава се корелират събития не само в пространството, но и във времето.
Тоест в някакъв извратен смисъл би могло да се счита за допустимо, че положението в което поставяш поляризатора днес е корелирано с квантовите микросъбития в организма на прапрадядо ти /макар че това не би му се отразило от макро гледна точка освен при специални обстоятелства/.
Интересно би било ако можеше да се постави опит като този на Аспект, където да се регистрират корелациите бъдеще-минало между 2 детектора /очевидно ще трябва и 3-ти за посредник/, жалко че с е толкова голяма:)
Тогава, не е трудно да си представим ситуация, при която генератора да бъде по желание синхронизирван и десинхронизирван с показанията на друг такъв генератор на произволно разстояние в миналото или бъдещето /или дори със своите собствени показания/.
Което вече ще е майтап:)