Дзвер1, продължавам по темата с тухлите. Както разбираш, въпросът в предишния постинг беше опит да се демонстрира разлика в изхода от опита, когато използваме "класически" представи и когато се използват представите водещи до "телепортация". При поставяне на въпроса обаче, аз негласно приех, че наистина това, което очакваме, за да е "успешен" опита е тухлите на Алис и Боб да са в едно и също състояние (50% от случаите). Мисля обаче, че трябва да коригираме това и да забравим за 50-те процента. За да отговаря на случая с дискутираната "телепортация" въпросът всъщност трябва да бъде: в какъв процент от случаите както Алис, така и Боб ще имат тухли, да речем, във вертикално положение ? Очевидно това ще стане в 25% от случаите.

Ако сега сме склонни да използваме екзотичните термини от статиите и линковете, които дискутираме, като че ли излиза, че нашите тухли са "entangled" по свой си начин. Така, ако обозначим изправена тухла с (+), а полегнала тухла с (-), то общото им състояние не може да се опише по никакъв друг начин освен само с четирите вектора |+->, |-+->, | ++> и |-->. Това са наистина едни тухли със силно "обвързани" състояния :-). И така, ако състоянието, което тухлите на Алис и Боб имат след експеримента (след като им ги раздадеш) се окаже, да речем, |++>, то тогава ще решим да казваме, че се е извършила "телепортация". Ясно е, че при този, меко казано, не много сложен експеримент (раздаването на по една тухла на Алис и Боб) вероятността да се извърши телепортация е 25%. Изниква въпросът, защо е нужно да се минава по такъв един сложен път описан от Bennett et al, за да се постигне същата цел. Ако целта на авторите е да се покаже, че въпреки използването на усложненията привнесени от линейната алгебра резултатът съвпада с очаквания тривиален такъв, целта е постигната. Дали това може да се нарече телепортация обаче ?

Не би ли било интересно сега отново да потърсим контрааргументи на горното ?