Доколкото аз разбирам въпроса, нещата седят така: Алис получава тухла, която има определено състояние. Алис не знае това състояние, но каквото и да е то тя трябва да го "телепортира" до Боб. За целта тя прави експеримент върху един особен базис, при което се получава нещо много неопределено - началното състояние на тухлата е безвъзвратно загубено в мястото, където е Алис. След експеримента, тя наистина има нещо в ръцете си, но това е едно заплетено нещо, от което тя не би могла да съди какво е било началното състояние на тухлата.

Сега, трябва веднага да кажем, че въпреки че споменаваме тухла, състоянието на реална тухла, такава кавато сме я виждали по строежите, не може да се заплете така както се заплита състоянието на частица, след като Алис проведе експеримента с нея върху този специален базис.

И така, Алис не може да узнае вследствие на експеримента си какво е било състоянието на специалната тухла - тя притежава нещо заплетено, което по никакъв начин не й подсказва какво е било началното състояние на тази много специална тухла. Това заплетено нещо обаче тя може да прати по "класически" канал на Боб.

Боб от своя страна притежава инструмент, който му е изпратен в момента на генерирането на тухлата, отишла при Алис. Тъкмо с помощта на този инструмент Боб "разплита" заплетеното нещо, което Алис му е пратила с писмо по "класическия" канал. В 1/4 от случаите Боб узнава точното състояние на тухлата, която Алис е притежавала, преди да направи експеримент с нея -- "телепортация" е осъществена.

Същественото тук, струва ми се, е допускане на възможността да се прави измерване върху един особен базис какъвто не е налице при извършване на класически експерименти. Вследствие на експеримента върху този специален базис се създава състояние, което също е невъзможно да се генерира класически. Тъй че, основното тук е самото приемане, че такъв базис и последвалият го експеримент и резултат от него имат физически смисъл. Доказват ли това експериментите използващи лазерни импулси ? Не би ли бил тривиален статистическият резултат, който Bowmeester et al представят в резултат на експеримента, ако направим естественото допускане, че тук става дума за вълни, а не за частици ? Ако това е така, би трябвало, ако щеш чисто формално (с помощта на уравненията на класически вълни), да се демонстрира същото разпределение, същият краен резултат като този, който авторите получават експериментално.