Niki, линкът, за който споменаваш е един типичен пример за това как желаното се представя за действително. Експериментите по доказване на нелокалност, които имат широка публичност са правени с това, което изпълнителите им наричат фотони. За разлика от това, което се казва в сайта, аз не знам експерименти за доказване на нелокалност да са правени с електрони. Освен, ако за такива не се считат ранни експерименти, които използват анихилация на позитрониум, при което се приема, че се получават два гама-фотона. Но това не е описаният в линка double-slit експеримент. Въпросният double-slit експеримент винаги се представя, например, когато се въвежда една алтернативна форма на квантовата механика предложена от Файнман. При нея, вместо да разглеждаме системата представена в Хилбертово пространство и да въвеждаме определен специален вид оператори като представители на наблюдаемите, се пишат едни особени интеграли по траектории (path integrals). Няма да навлизам сега в подробности по това, но ще спомена, че въпроси подобни на тези, които дискутираме с Дзвер1 тук възникват и по повод на споменатия double-slit експеримент. Например при double slit експеримент се разглежда (пресмята) какъв е интерференционният белег получен върху екран. Спомни си обаче какво каза Дзвер1 в последния си постинг, с което съм напълно съгласен, а именно, че за да сме сигурни в дискретността на излъчванията не е достатъчна само окончателната им проява в измерителните уреди.