"Дзвер1, подобреният експеримент, за който пишеш, разбира се, би доказал корпускулярния характер на светлината директно. За съжаление и този експеримент е един от онези, които често се дават в подкрепа на квантовата механика, но винаги се оказва, че всъщност реално не са провеждани. Както разбираш, аз не считам, че и последният споменат от теб експеримент допринася много за недвусмисленото директно потвърждаване на корпускулярната представа."

Експериментите със "закъснял избор" от този тип са единствените, които според мен недвусмислено потвърждават дискретността на лъчите/частиците "в полет", а не косвено да се съди за тяхната дискретност по окончателните им прояви в измерителните уреди /проблясваща точка на екрана/, или по дискретността на проявените им характеристики /като енергия и др/ както например при фотоелектричния ефект.
Понеже за мен е трудно да намеря реално провежданите експерименти, за разлика от тези които "се дават в подкрепа" но не са провеждани - би ли ми казал дали реално е провеждан експеримент от типа "закъснял избор", докато вълните/частиците са в полет.
Имайки предвид експеримента на Аспект с въртящите се филтри, това би трябвало да е по съвременните възможности.

Освен това, нека обсъждаме примери с масивни частици. Там няма начин да възникне двусмисленост за това за пси ли говорим, или за класическата електромагнитна вълна.

"Всред тези експерименти има един обаче, за който също би ми било интересно да чуя коментара ти. Това е експериментът, при който двата лъча, които достигат до горното полупрозрачно огледало не са какви да е лъчи, а двата лъча получени при parametric down-conversion (PDC). Оказва се, че в този случай, даже и да не се добавя 3-тото огледало, се констатира задействане и на двата детектора #1 и #2. Това дава основание на някои да твърдят, че наблюдаваният ефект е доказателство, че двата фотона получени при PDC-то са entangled. Интересно е да се види дали явлението не би имало обяснение при прилагане на чисто вълнова представа. Ако това се окаже така, предните ми аргументи остават в сила и в този случай. "

Ами, би ли дал по-подробно конкретно описание или линк към него за конкретния експеримент, за да помисля по въпроса.
Естествено първото което ми идва на ум е че двата лъча в случая вече не са кохерентни, а произволно дефазирани.


"И разсъждението ти относно едновременността е много интересно. Не мисля обаче, че тук въпросът е коя от двете теории е коректната. Ако да речем, като се използва СТО се обори квантовата механика, както ти загатваш, от това не следва, че верността на СТО е доказана. Всяка една от двете теории предизвиква достатъчно въпроси сама по себе си."

Еее, не загатвам че като се използва СТО ще се обори кв. механика. Веднага подскачаш като ущипана девица.
Напротив, в случая работя "за твоята кауза" и мислех че ще се зарадваш:)
Просто, това би била възможност да се демонстрира явно противоречие между тези две теории - каквото досега не съм видял показано ясно, а не с мъгляви думи /или математически разходимости/ като аргумент.
То би имало смисъл и за мен, понеже аз не смятам че СТО има проблеми сама по себе си - а проблемите й могат да възникнат точно от такива места - които са извън нейния домейн.
Разбира се, че може и нито една да "не е коректната" в абсолютен смисъл, и това е най-вероятно /ако изобщо окончателна коректна теория съществува/.