Така, добре.
Съгласен съм с казаното от теб по конкретния експеримент.
Но, надявам се, че съзнаваш че трябва да бъде дадено обяснение на целия комплекс от възможни експерименти, а не само на този.
Аз още от началото ти казах, че този експеримент не ми харесва особено като илюстрация, и това е точно по причините, които и ти описваш - че при него не е нужно изобщо да прибягваме до обяснение с частици - то се въвежда тук донякъде изкуствено.

Искам да ти обърна внимание обаче на вариацията на този експеримент, предложена от Уилър мисля че беше. По същество това тя е от типа на тези със "закъснял избор".
Представи си същата експ. постановка, забравяме за огледало 3, и нека детекторите 1 и 2 са монтирани по такъв начин, че по желание можем да ги завъртаме на 90 град. така че да застанат на пътя на лъчите от горния и долния път, т.е. да са преграда м/у тях и горното дясно полупр. огледало.

Сега, нека единичен фотон /или достатъчно кратък лазерен импулс/ е излъчен от източника. Докато той е на път - независимо вълна или частица - след като е преминал през първото полупрозр. огледало /и съотв. или е разцепен на 2 ако е вълна, или е тръгнал по един от двата пътя ако е фотон/, ние можем да решим дали да оставим детекторите в тяхното оригинално положение /и да мерим резултат от интерференция/ или да ги завъртим така че да застанат на пътя на лъчите.
Ако изберем втория случай /наблягам това става докато вълната или частицата пътува/, то в 50% от случаите ще имаме детекция в детектор 1 и същото за детектор 2 - тоест, ние можем да определим пътя на частицата /отгоре или отдолу минава тя/.
Също забележи, че при достатъчно кратки импулси /практически по 1 фотон/, разделени от достатъчно голям времеви интервал, би трябвало да се наблюдава следното /в завъртяно положение на детекторите/:
- или детектор 1 се активира /детектор 2 мълчи същевременно/, или детектор 2 се активира /детектор 1 мълчи същевременно/

Поне до такъв резултат води кв.м., не зная дали експеримента е бил проведен и дали е възможно да бъде проведен в точно този си вид.

Е, сега вече как ще обясниш ситуацията чисто вълново? Излиза, че без никакъв проблем обясняваме ситуацията вълново при оригинално положение на детекторите, но не можем да направим това при завъртяно положение на детекторите /на това отгоре това което искаме да обясним - вълна или частица - вече е на път и се предполага независимото му съществуване/.

За мен по-убедителни са примерите с дифракция на електрони през процепи /крист. решетка/.

Искам много дебело да наблегна на това, че дискретността на нещата не се дължи просто на екстраполирането ни на факта че при детекция частиците се наблюдават като "точкови" напр. в/у екран или плака, или притежават дискретни характеристики като заряд /електрона/, енергия и т.н. - по това би могло са се каже нещо във връзка на "процеса на реакция на вълната с измервателната макроапаратура". Но горния вид експеримент /и неговите аналози/ демонстрира нещо повече от това.

Но не знам дали има смисъл двамата с теб да повтаряме чрез разсъжденията си отново 100 годишния път на кв. механика - а като че ли с нашето обсъждане започваме да правим точно това?


Сега, както виждаш аз спазвам желанието ти да коментираме конкретния експеримент, но ще пускам и по нещо друго от време на време.
Та, значи имам следното нещо за теб:

Спомняш си твоя парадокс за едновременното измерване на двете раздалечени частици.
Според мен, въпроса за едновременността е решен /при условие че се приема за вярна СТО/ - тя е възможна /при това експериментално/!
Имам предвид следните разсъждения.
1. Нека допуснем, че в лабораторна обстановка имаш възможността да извършиш измерванията върху двете раздалечени частици, в достатъчно кратък интервал от време помежду им, така че събитията на 2-те измервания да са разделени от пространственоподобен интервал.
/Забележи че не се изисква да можеш да организираш измерванията да са абсолютно едновременни, уредите на абсолютно равно разстояние и т.н!/
2. Нека допуснем, че имаш възможността с произволна точност да определиш времето на всяко едно измерване /това е съществено, по същество тук се предполага безкрайна точност за измерване на времето на събитието на измерването/.
3. Тогава, от СТО следва, че съществува такава отправна система /в общия случай различна от лабораторната/, в която събитията на измерване са абсолютно едновременни. И в тази отправна система, твоят кв.м парадокс би трябвало да е налице.

Ако парадоксът ти наистина е такъв /а си спомням че почти се бях убедил в това макар че сега ми се губи/, то това би означавало че не е възможно едновременно кв.м. и СТО да са верни в случая /или трябва да приемем кв.мех и да се откажем от възможността за абсолютно едновр. експерименти т.е. както се вижда от СТО, или трябва да приемем СТО и да се откажем от кв. мех. понеже тя води до парадоксална ситуация в случая/.

Горното изисква някои пояснения които не знам дали са очевидни.
Процесът на измерване се предполага да може да се съпостави еднозначно на точка във времето - т.е. по друг начин казано 2. С други думи, необходимо е да считаме че при произволно малки времеви интервали времето продължава да е смислено /в класически, т.е. неквантов смисъл/. Доколкото знам, теоретично кв. мех няма нищо против това /т.е един момент да е точково определен/.
Принципът на неопределеността за времето и енергията се различава от аналога си за импулс и координата именно по това, че ти можеш точно да измериш енергиите и съответните им времеви моменти Е1 в т1 и Е2 в т2 за интервала т2-т1=делта т.
В резултат е възможно да бъдат получени разходимости в енергията, които обаче не обезценяват твърдението понеже ти мериш спинове - което няма общо с това.

Така че, ако можеш да изложиш парадокса си за абсолютно едновременно измерване в матем. форма /и парадоксът е в резултатите, а не в интерпретацията/, може и да е интересно. Също да ти обърна внимание, че СТО предполага еднаквост на резултатите на конкретния еднократен експеримент, независимо от времевата последователност на измерванията за конкретна отправна система.