|
Бележка: С Дзвер1 обсъждаме експеримента, представен в следния линк:
.
Дзвер1, първо, нека спомена, че съм напълно съгласен със следното, казано от теб:
"Сега, парадокс няма - откъде фотонът "знае", че няма, да го наречем, "контрафотон" с който деструктивно да интерферира - ами той просто не се среща с такъв при горното дясно полупр. огледало! ",
но бих отишъл и по-нататък. Нека видим какво ти казваш по-нататък:
"Тогава, възниква следния въпрос който демонстрира нелокалността - когато е вмъкнато третото огледало, как единичния фотон /който със сигурност минава по долния път и няма нищо общо с 3-тото огледало - 50% от случаите/, знае, че детектор 2 е разрешен /с 25% вероятност от всички случаи фотона попада върху него/?
Не по-малко е парадоксална ситуацията при липсата на 3-то огледало - как единичния фотон /който минава по горния или долния път - мислим го като частица/ знае, че детектор 2 е абсолютно забранен за попадане върху него? Особено ако разгледаме тези единични фотони които минават по долния път - за тях не би трябвало да има значение дали 3тото огледало е вмъкнато или не. "
Първо, ясно е и на двама ни, че такъв експеримент с частици не е извършен. Защо тогава, когато изобщо се говори за експерименти, подобни на тези в линка се спекулира с частици ? Просто, за да се задоволи нечия много належаща нужда непременно да се говори за частици (за да се докаже веднъж завинаги валидността на квантовата механика трябва на всяка цена да се докаже експериментално теоремата на Bell, която е за частици), въпреки че физиката на въпроса съвсем не само не изисква това, а напротив е и несъвместима с такава представа.
Как някои считат, че постигат тази цел ? Ами, оказва се, при реален експеримент с лазерни лъчи, преди още да знаем вълни ли са, частици ли са, се наблюдава явлението, описано в горния линк. Това явление, разбира се, изисква обяснение и такова обяснение идва веднага, ако си представим, че лазерният лъч има вълнови свойства -- тогава изведнъж става ясно защо при въвеждане на 3-тото огледало детектор #2 констатира 25% от началната светлина (когато 3-тото огледало не е въведено, детектор #2 констатира 0% от началната светлина).
И така, дотук всичко е ясно.
Но ние знаем също, че такова обяснение изобщо не би могло да е вярно, ако използвахме обикновената представа за частици.
Някои обаче, по причини, за които споменах по-горе искат непременно да си представяме, че това са частици. За да си представяме, че наблюдаваното явление може да се обясни със свойствата на частици обаче ние неминуемо ще трябва да приемем, че тези частици са с някакви фантастични свойства от рода на свойствата, които ти описваш.
Дали обаче се печели нещо от такъв подход, подход, при който, за да докажем, че когато сме в София всъщност сме в Париж, просто заявяваме, че София вече се нарича Париж и готово ... проста работа.
Ние даже бихме могли да се опитаме да направим реален експеримент, за да докажем, че явлението в линка е проява на свойствата на частици. Например, като накъсаме лазерния лъч на много извънредно кратки импулси и проведем подходящ синхронизиран експеримент. Сега, въпросът е, дали, ако имаме непрекъснато излъчване от лазер и нямаме съмнение, че излъчването е вълново, накъсването му на много кратки импулси ще го превърне в поредица от частици ? Аз твърдя, че ако първоначално продължителен импулс е имал само вълнови свойства, то и накъсаните много наситно кратки импулси ще имат също само вълнови свойства -- ефектите, които ще наблюдаваме ще бъдат точно такива каквито са описани в линка и разглеждането на лъча като съставен от частици (и обсъждане на 25%-ва вероятност за попадане на някои от тях в детектор #2) ще бъде предмет на едно напълно безсмислено упражнение.
Така че, както виждаш, аз заемам една по-крайна позиция от твоята. Аз изобщо не считам, че има вариант, при който явлението описано в линка би трябвало да се разглежда като такова произтичащо от свойствата на частици. Нещо повече, въпросният експеримент е ясно доказателство, че корпускулярната представа е неуместна (най-малкото в разглеждания случай). Ако това е така, нямаме никакво основание да считаме, че експерименти като тези в линка доказват нелокалност.
|
Re: Vij kvo be .. [re: Дзвep1]
