Добре.
Първо ще дам отново линка защото както сме го дали не бачка директно.
Той е http://www.upscale.utoronto.ca/PVB/Harrison/Locality/Locality.html

За мен е донякъде неубедително изложението на нелокалността така както е дадено там - дори при разглеждане на корпускулярния аспект на светлината, защото би могло да се разсъждава примерно така:

Какво се случва в момента в който поставяме 3-тото огледало? Имаме 2 потока от фотони /по горния и долния път/. Да разгледаме горния поток. Ясно, че в момента в който вмъкваме огледалото то разделя пътуващите фотони по пътя на две части - такива които още не са стигнали точката на вмъкване, и такива които са я подминали.
Всички тези, които са подминали вече мястото на вмъкване на 3-тото огледало, ще "доизтекат" /пътувайки със скорост с/ по горния път върху горното дясно полупрозр. огледало където срещат фотоните от долния път.
Тези фотони от горния път, които не са достигнали все още мястото на вмъкването на 3-тото огледало, ясно ще бъдат отразени от него и потокът на фотони по горния път ще бъде прекъснат.

Аналогично фотоните по долния път които вече "пътуват", могат да бъдат разделени на 2 части - такива които ще се срещнат с "доизтичащите" по горния път фотони, и такива /в началото на долния път/, които ще пристигнат до горното дясно полупрозр. огледало и няма да срещнат там фотони по горния път /понеже те вече са отклонени от 3-тото огледало/.

Сега, парадокс няма - откъде фотонът "знае", че няма, да го наречем, "контрафотон" с който деструктивно да интерферира - ами той просто не се среща с такъв при горното дясно полупр. огледало!

/П.П. Ясно е, че детектор 2 ще се задейства чак след изтичане на определено време след вмъкването на 3-тото огледало, колкото е необходимо на фотоните по горния път да "доизтекат" върху смесващото полупр. огл. Ако не беше така щяхме да имаме уред за мигновено предаване на информация./

Същински hint за нелокалността може да имаме, единствено, ако фотоните се излъчват един по един, с достатъчно голямо време между излъчванията. Нещо, което автора не е уговорил експлицитно - а трябва! - щом то се уговори горните разсъждения не могат да бъдат извършени.

Тогава, възниква следния въпрос който демонстрира нелокалността - когато е вмъкнато третото огледало, как единичния фотон /който със сигурност минава по долния път и няма нищо общо с 3-тото огледало - 50% от случаите/, знае, че детектор 2 е разрешен /с 25% вероятност от всички случаи фотона попада върху него/?

Не по-малко е парадоксална ситуацията при липсата на 3-то огледало - как единичния фотон /който минава по горния или долния път - мислим го като частица/ знае, че детектор 2 е абсолютно забранен за попадане върху него? Особено ако разгледаме тези единични фотони които минават по долния път - за тях не би трябвало да има значение дали 3тото огледало е вмъкнато или не.


Изводът е - или всеки единичен фотон "минава и по 2-та пътя едновременно" /т.е. е вълна, разцепена от първото полупрозр. огледало/, или по някакъв начин неговото "поведение" е корелирано с експерименталната обстановка не само в неговата близка околност /причинна в смисъла на СТО/.


Все пак горния експеримент не ми харесва особено, за демонстрация на същото според мен е по-подходящ примера с процепите и при това с масивни частици - напр. дифракция на електрони от кристал.

Искам също да подчертая че парадоксите с нелокалността възникват именно когато става въпрос за частици излъчвани поединично, а не потоци от частици. Забележи също че неравенството на Бел което се нарушава, макар че изглежда "работещо" и за съвкупности от частици, има смисъл само като прилагано върху статистика на индивидуални обекти всеки от които носи определено "свойство" - за каквито частиците се считат "в полет".


Между другото, мисля че би ти била интересна "The Undivided Universe" на Bohm и Hiley /поне на мен е/.
Показано е че кв. мех. не противоречи на допускането че частицата има добре дефинирани пространствени координати /фактически траекторията й е нещо като фрактал/, а уравнението й на движение зависи и от т.нар. нелокален "квантов потенциал" /който репрезентира вълн. ф-я и осигурява "знание" за цялата експеримент. постановка/.
Но това не е най-интересното /на мен лично теорията за "вълната пилот" ми изглежда излишно комплицирана с допълнителни допускания и някак си изкуствена - макар че наистина покрива математически формализма на кв. механика, частицата там е надарена с особено странни свойства - за което в станд. изложение на кв. мех. е прието "да се мълчи"/.
Подробно са разгледани процеса на "експеримент" от квантова гледна точка, въпроса за нелокалността, защо в макросвета няма прояви на нелокалност и позволява локално описание в приближение и т.н. - все неща на които не съм намирал задоволително изложение /вкл. математиката/ в стандартните изложения на кв. механика /напр. за мен е некоректен прехода от кв. към класическа мех. при който h клони към нула защото h НЕ Е 0 и трябва да се покаже че този преход продължава да е валиден и за ненулево h при класически ситуации/.
Всички формули изцяло са кв. мех /само интерпретацията и понякога формата е друга/ така че това не представлява проблем.
Кое би те заинтригувало според мен /нелокалността и едновременността/:
Известно е, че СТО не противоречи на съществуването на специална отправна система която определя "истинската" едновременност на нещата /т.нар. етер/ - още Лоренц е показал че всичките релативистични ефекти за макрообекти могат да се изведат чисто класически /подчертавам за макрообекти - макрочасовници и макролинийки - т.е. това не обяснява времето на живот на частиците в различни отправни с-ми например/.
Та се набляга на момента, че мигновеното разпространяване на кв. корелация естествено дефинира отделна хиперповърхност на "едновременността". Това е трудно да се избегне при съчетаване на кв.м. с СТО, така или иначе.
Кв. корелираните "едновременно" събития напр в лабораторната отправна система м/у еntangled частици, биха изглеждали като корелацията на измерване А с миналото на измерване В /макар че те винаги са разделени с пространственоподобен интервал/ в друга отпр. с-ма. Например аналогичният въпрос с примерът ми с "черните кутии" генератори на случайни числа възниква въпросът от гледна точка на коя отпр. с-ма те се синхронизират "мигновено" при завъртане на потенциометъра от А.
По този начин, ако квантовата корелация предаваше информация, А би имала парадоксалната възможност да влияе върху миналото си използвайки за посредник B, и единствено липсата на предаване на информация "спасява" ситуацията и по този начин е възможно кв. м. и СТО да са валидни едновременно без от тях да следва възможността да "убиеш дядо си".

Btw в едно фентъзи срещнах много приятно описание за пътуване в миналото - че е възможно само при условие че е съпътствано с отдалечаване в пространството в такава област, че всички причинни събития в миналия светлинен конус на точката на "отправяне" в настоящето са извън бъдещия светлинен конус на точката на "пристигане" в миналото - тоест извън възможността ти е да създадеш парадоксална ситуация /подобно важало и за пътешествие в бъдещето, т.е. интервалът м/у точката на отправяне и тази на пристигане задължително е пространственоподобен/. Тъпото е, че автора не беше преценил, че с 2 последователни такива "скока" всеки от които отговаря на условието, можеш да се върнеш да убиеш дядо си все пак:)
Сетих се, защото прилича на горната ситуация, освен това директно демонстрира възможността за парадокс ако телепортацията /вкл. квантова/ беше възможно да пренася информация и едновременно е валидна СТО.