Дзвер1, ако не възразяваш, нека вървим стъпка по стъпка и обсъждаме всяка идея поотделно. Ти представи няколко много интересни идеи и ми трябва малко време да помисля върху тях. Сега бих искал да се спра на линка, който даваш (ето го тук още веднъж -- това е линкът, който ти даде, но аз го повтарям тук за удобство).
Доколкото разбирам ти даде този линк като илюстрация за това, че ако имаме предвид само вълновия характер на светлината нелокалността изчезва. Този линк обаче, като че ли показва повече от това. От текста в линка не само излиза, че когато разглеждаме светлината само като вълни, нелокалността изчезва, но от експериментите в този текст като че ли излиза, че друга представа за светлината, например корпускулярна, не е адекватна и само ни въвежда в парадокси.
Така че, да повторя, експериментите в линка изглеждат като такива, който може да се използват не за потвърждаване, а точно за обратното, за отхвърляне на фотонната теория, а покрай това и нелокалността. Наистина, когато поставяме третото огледало и наблюдаваме, че и двата детектора, 1 и 2 вече се активизират възниква естественият въпрос -- откъде фотонът "знае", че няма, да го наречем, "контрафотон" с който деструктивно да интерферира ? Много добър въпрос ! Точно така -- фотонът не знае , защото просто не може да знае такова нещо и ние не бива да сме склонни да си представяме частица притежаващи такива неестествени свойства. Нищо в този експеримент не налага да си представяме частица с такива екзотични свойства (Occam's razor). Изводът е, че когато разсъждаваме върху явленията протичащи при тази картина ние просто не трябва да си мислим за фотони. Това, което тази картина налага е точно отхвърлянето на фотонната теория и придържането към вълновата теория на светлината.
Нека цитирам някои моменти от текста. След като разказа, че при експеримента на Mach-Zendner само детектор 1 се активира, докато с поставянето на допълнителното огледало вече и двата детектора -- 1 и 2 -- се активират, авторът изведнъж прави следното предложение:
"Now we begin to think of the light in the interferometer as photons, its particulate aspect."
Защо ? Какво налага да мислим за светлината в интерферометъра като фотони ? Тъкмо напротив. Ние не трябва да мислим за светлината в интерферометъра като фотони, защото ако това са фотони ще се натъкнем на следния парадокс:
In the arrangement discussed in this section, 25% of the photons that leave the source end up in detector 2. Think for a moment about one of those photons. It travels along the lower path D and ends up in the detector. It can only end up in that detector if the third mirror is deflecting the U beam. But how did that photon "know" whether or not the U beam was being deflected? It was never anywhere near the third mirror."
Наистина, как този фотон "знае", дали лъчът U е бил отразен ? Отговорът е, че, разбира се, фотон такова нещо не може да "знае" и използването на такава представа (за фотони) в случая не е приемливо. За да изпреваря възражение, че многобройни други експерименти доказват и корпускулярния характер на светлината бих казал, че, най-малкото, в този конкретен случай корпускулярният характер на светлината просто не се проявява. Тези разсъждения могат да се продължат и да се приложат върху експериментите за които се твърди, че демонстрират "телепортация" -- такива експерименти могат да се считат валидни само ако се приеме корпускулярната теория на светлина, теория, която както стана ясно, в такива случаи трябва да се отхвърли.
Поради горното, заключение като това:
"It is here that we see a hint of non-locality. The existence of a third mirror that is deflecting the U beam has an immediate non-local effect on photons that were never near that mirror."
не може да се направи.
Цялата тази история ми напомня донякъде на сестра ми, която като малка рисуваше в блокчето си разни лъвове и тигри и после се страхуваше от тях.
|