Дзвер1, говоря за "телепортацията". Имам пред вид статията в Nature на групата от Инсбрук. Имах пред вид, че не е очевидно, че два по два дъщерните фотони са непременно винаги спин-нагоре/спин-надолу. Ако е вярно това, че всеки импулс се състои от множество такива двойки откъде е ясно, че сред множеството двойки няма двойки спин-нагоре/спин-нагоре например. Ако това е така, основните изводи могат да се поставят под съмнение, струва ми се.

В текста си ти задаваш може би най-важният въпрос, който може да се зададе в случая. Напълно правилно ти питаш "можеш ли да дадеш идея как може да се получи тривиално такава статистика?". Аз го казвам сега това в резултат на някаква интуиция. Ако такава статистика наистина може да се получи тривиално (или може да се даде друго тривиално обяснение), то това просто би поставило под съмнение експеримента на Аспект (който е основополагащия и за разглеждания тук случай) и произтичащата от това нелокалност. Така че това би било голяма работа. Аз сега просто споделям с теб някои мисли по повод на експериментите.

Така например, мисля си, не е ли по-естествено в разглеждания случай да се вземе пред вид само вълновата природа на лъчите и да се изостави представата за фотони. Някак изкуствено ми седи идеята за фотоните в този случай. Като че ли я налагат, за да си докажат тезата. Пак ти казвам, базирам го на интуиция това и не отричам, че трябва да се облече във формалната дреха на уравненията. Линковете, които даваш са също чудесни (Интересно как пишат тези формули в html ?). Смятам и двамата сме съгласни, че от гледна точка на алгебрата всичко изглежда много изящно. Тези хора (особено Bennett, Wootters и т.н.) наистина виртуозно са извлекли от формализма на кв. мех. някои като че ли детински прости съотношения, които водят в неочаквани посоки. За мен от гледна точка на теорията нелокалността характеризира кв. мех. в не по-малка степен от, да речем, Хайзенберговия принцип на неопределеността. С други думи, за да бъде дадена теория в съгласие с кв. мех. трябва не само да не противоречи на принципа на Хайзенберг, но и да е нелокална. Това от една страна. От друга страна стои по-важния, според мен, въпрос -- доколко това наистина е в съгласие с експеримента.

За да завърша бих искал само да загатна тук (по-нататък може би ще намерим начин да ти го покажа с формули) откъде започват съмненията ми. Бих могъл да ти покажа извод, напр. на формулата на Планк за излъчването на абсолютно черно тяло, който е базиран върху напълно класически аргументи, без да е необходим прочутият му постулат. Константата позната като Планкова константа се получава отново както при Планк чрез съпоставяне с кривите представени в статията на Lummer и Pringsheim, но всичко това напълно класически. Също класически може да се разбере и т.нар. принцип на неопределеността и т.н. Това ти го споменавам само между другото, не за да го дискутираме, защото аз всъщност никакъв извод не съм ти показал тук. Просто исках само да ти дам идея откъде идват съмненията ми.