Well__ и Ясен са прави: когато Луната е в зенит или надир, височината на скока ще е малко по-голяма, отколкото когато е на хоризонта. Причината е, че тогава тежим по-малко. А колко по-малко? Не съм правил точни пресмятания, но може лесно да се оцени поне порядъкът. Да предположим, че водата в Световния океан е в равновесие (това сигурно не е много грубо приближение). Тогава, поради равенството на потенциалите на гравитационното поле на повърхността на водата там, където има прилив и там, където има отлив следва, че относителното олекване е равно на отношението на височината на прилива към радиуса на Земята, което (грубо) е едно към милион. Значи, олекваме с една милионна част от теглото си. Съответно скокът ни ще е с една милионна част по-висок (примерно, около една хилядна от милиметъра). Не е голяма печалба, наистина!
Точното пресмятане може да се направи без особени трудности, като се отчетат силите, действащи на скачащия. Те са: 1) гравитационното привличане от Земята (постоянно в двата случая), 2) гравитационното привличане от Луната, 3) центробежната сила от въртенето на скачащия заедно със Земята около центъра на масите на системата Земя-Луна (пренебрегваме всичко останало, напр.другите небесни тела). Очевидно последните две сили зависят от това, дали виждаме Луната над нас, на хоризонта или тя е под нас. Zhreca не е прав, че височината на скока ще е постоянна поради това, че Земята пада свободно към Луната. Това наистина е така, но Земята не е материална точка. Свободно пада към Луната само центърът (на масата) на Земята и ако скачахме там, наистина щеше да ни е все едно. Ние обаче сме отдалечени на близо 7000 километра от това място и това е съществена разлика. Греши и SummerSon като счита, че приливното влияние на Слънцето е по-силно от това на Луната. Не е трудно да се види, че поради много голямата маса на Слънцето, голямото разстояние до него и дългата земна година изменението на силите 2) и 3) е по-малко, когато заместим Луната със Слънцето.