Не съвсем така, пич.
Образованието си е образовение и въпросът не е в дипломата, а в начина на общуване и желанието да търсиш развитие, на което могат да те научат в един университет. Въпросът е че при нас, а вероятно и на други места (нямам удоволствието да познавам отвътре чуждите образователни системи) гледат да ти омартичят мозъка и да те превърнат в копие на себе си. Има и изключения - хора, които са родени да преподават и да предадат нещо от себе си на своите студенти. За съжаление, те често стават жертва на образоветелната система и на боричкания за ректорски и декански кресла.
Аз лично завърших Нов Български Университет и начина на обучентие там ми харесва - има диалогичност с преподавателите и не е задължително да приемеш техните позиции, за да си прибереш дипломата.
Друг е въпроса, че за да се интегрираш в обществото, трябва да напрравиш ред компромиси със себе си и сибствените си виждания и морални ценности. Е, това вече е труден избор - дали да си живуркаш добре и да предадеш себе си или пък да се мъчиш, но да живееш по свои правила. Аз не съм герой, но и никога не ми се е налагало да правя наистина големи компромиси със себе си. Да ти кажа честно, ако ми се наложи, изобщо не знам какъв избор ще направя.