Ето как виждам нещата аз.
Живота ни е предопределен в най-общи линии, т.е. има си нещо като Съдба (за мен тя е с главно С). Но на нас ни е предоставен избор. Представи си живота като мрежа от пътища. Вървиш, вървиш и стигаш до кръстопът. Ето тук е твоя избор - на къде да тръгнеш. И тръгнеш ли веднъж по даден път, няма връщане назад. Нещата вече не ги контролираш.
Това е доста простичко, но не знам как инъче да го обясня.

Всяко действие си има свое обратно по посока и равно по сила противодействие. Под съдба може да разбираме и това.
В смисъл, че съдбата/хода на събитията се определя от действиятана всички хора. Ние взаимно си влияем и често пъти зависим един от друг без да го съзнаваме. Бъдещето се променя всеки миг в зависимост дали направим или не направим нещо, дали ще кажем нещо или ще си премълчим. Ако това е наистина съдбата.... е тогава не можем да сторим почти нищо, освен да живеем както можем/искаме!

Впрочем, как може да обядва човек, без да си е изяснил има ли Бог?