... са субективни понятия.

Единствено истината става обективна, когато се съберат достатъчно субективни истини ("да" или "не").

Вземи за пример Лили от съседната улица. На теб ти харесва страшно много, но не и на някой твой приятел. Най-свежия пример за това е ако си гледал "Мис България 'която-и-да-е-година'" Аз съм сигурен, дотолкова, че да си заложа лявата ръка (по-лявата), че ако ида на дискотека Петък вечер ще намеря поне 5 (пет) момичета, които са по-красиви от Мис България. Ти на какво мнение си? Прав ли съм?

Колкото до съдбата (дори не знам дали е с главно "с")... Има неща, които можеш да промениш, а други - не. Тези, които не можеш, са независими от теб, дори и да не го осъзнаваш. Аз например не мога да заобичам математиката, защото ми е била трудничка в даскало, а т'ва се дължи на ДНК. Това, че някои хора стават математици, други поети, трети режисьори е просто заложено, но не съдба. Т'ва е "random"-а на организмите. К'во да го правиш?

Промяна на "съдбата" (аз твърдо я отричам като съществуване) се прави постоянно, защото не ти е известна. Не знаеш дали в съдбата ти е записано, че ще те блъсне автомобил (не се пожелава) днес в 14:32 на кръстовището на "Плиска", така че не можеш да го заобиколиш и да минеш от там в 14:51... а ако е 14:51 в съдбата? Не можеш да промениш нещо, което не знаеш.

С един приятел си говорехме веднъж дали наистина живеем в Матрицата. Сигурен съм, че този спор сте водили и вие. Стигнахме до извода, че нещо, което не може да бъде доказано, се счита за невярно.

Друго и последно: "Защо всичко лошо, което ни се случи, наричаме 'съдба', а всичко хубаво - 'късмет'?"
Не помня къде го видях, но мисля, че има повод за размисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите