Чакай сега, ти къде учиш богословие?
И какво може да прави една жена богослов (доколкото знам по православните канони жените нямат право да проповядват)? Мисля си, че човек става богослов по призвание, някак си му идва отвърте. Ако знаеш само какъв срам преживях на една среща - беше баш по Коледни пости, имаше правословни попове, мюсюлмани и един протестантски пастор. Всичките си спазваха религиозните пости, с изключение на нашия поп - първи беше на масата, ядеше и пиеше на корем. А до мен един македонец ме ръга в ребрата, гледа ме иронично и ми вика: "А поповете мъраст!" Ай, ай, позор!
А пък за филма - вярно е, наистина има симна връзка с Библията, но прави препратки и към будизма. Аз не мога да кажа за себе си, че имам някакво религиозно чуство, но най ми допада именно будизма. Някак си е най-толерантен към останалите. И смятам, че човек наистина трябва да има някаква връзка с Бога - като нещо, което е над него и го кара да бъде по-отговорен към собствените си дела. Пък как точно го нарича едва ли има голямо значение. Мисля си също, че голямата трагедия и падение на човечеството тръгва от века на Просвещението - тогава решаваме, че сме най-великото творение на прирдата (или Господ) и че не държим никому сметка за делата си. Както виждаш резултатите са плачевни.